Бюлетин типове
Еслица Попова / от изложбата

Flux3, или за границите – подсъзнателни и физически. Изложба на Еслица Попова

Пътуването по непознати места е заложено като концепция в изложбата “FLUX3” - резултат от странстванията на Еслица Попова, които тя нарича “минаването по мостове и пътища и сблъскването с огради”. Затова творбите са толкова разнолики. Отразяват впечатления, размисли, спомени. Третират проблема с границите: физическите и психологическите, които за свободния човек не съществуват.
image

Фестивал на съвременната българска керамика 2020

Във фестивала на съвременната керамика тази година 30-ина български и 7 румънски автори показват разнообразие от стилове и технически похвати, тенденции в технологиите, избора на материали и глазурни решения. Като акцент Здравко Манолов (1920-2010) и Коста Данев (1956) са представени с произведения от различни творчески периоди. Голямата награда получи Данаил Николов.
Александър Капричев / без заглавие

Идеи и състояния. Изложба на Александър Капричев

Александър Капричев е един от варненските художници, оставили ярка следа. Напусна ни през 2008, но неговите живопис и рисунки все така вълнуват ценителите с лирична абстрактност и експресия. Творчеството му минава през тенденциите на 80-те години в българско изкуство и се развива към концептуална абстрактност, поради което назовахме изложбата за неговата 75-а годишнина „Идеи и състояния“.
image

До болка розово. Музей на жената – колекция на Алла Георгиева

През юни, когато мислехме, че пандемията започва да отшумява, в Къща музей „Вера Недкова“ към Националната галерия се откри т.нар. „Музей на Жената“ – художествен, колекционерски, активистки, в известна степен антропологически проект на Алла Георгиева.
от изложбата

Портрет. Изложба на секции Живопис и Скулптура

Докато се разхождах и разглеждах изложбата, мислех и за началото на портретното изкуство така, както го е разказал Плиний Стари в „Естествена история“. То е започнало с очертаване на линии около човешката сянка.
Йордан Кисьов / от изложбата

„Утаеното време“ на Йордан Кисьов утвърждава новата неизбежност на модерността

Годината е 2005. Близо до границата, която бележи разделителната линия между Южна и Северна Добруджа, при Силистра, на ниския бряг на реката е застанал един мъж. Среден на ръст, с лице, по което усмивката и тъгата се смесват, но това го вижда реката, а ние го знаем като художника Йордан Кисьов.