5 – 21 декември 2018
СБХ „Шипка“ 6, София
Не е нужно да се изброяват многото участия на Богомил Благоев в общи художествени, национални, международни изложби и пленери. Списъкът е дълъг, защото вече 50 години той е отдаден на изкуството и като творец, и като преподавател в специализираното училище по изкуствата СОУ „Климент Охридски“ в Перник – градът, с който той свързва трайно живота си. За него „рисуването е като всяка друга работа – сядаш и така часове наред. Колкото повече работиш, толкова повече са идеите…“ На тези многобройни идеи несъмнено ставаме свидетели в 15-ата му самостоятелна изложба по повод на неговата 75-годишнина.
Рисувани през последните пет години, пейзажите и композициите на Богомил Благоев веднага правят впечатление с характерния авторов почерк, използващ един от основните принципи при поантилизма – оптическо смесване на чисти пигменти. Първоначално виждаме една мозайка от цветни петна, но когато се взрем в композициите, пласт по пласт се отделят образи, предмети и фигури. Живописта му е хармония от цветове и усещане за
вечната връзка между човека и природата,
а в пейзажите му се долавя непосредствената искреност при предаването на чувства и настроения, породени от динамично променящата се природа, богатството и силата в нейното претворяване, интензивността на колоритните хармонии.
Марсел Пруст казва: „Никое усещане не се повтаря, всичко съществува само веднъж“. Това в пълна степен е валидно и за изкуството на Благоев. Този единствен фиксиран миг от досега с природата, пресъздаден чрез импресия от цветове, откриваме в горите и угарите на полята, в мистично чезнещия хоризонт, във величествените планини, сред лазурните небеса и в оголените клони на дърветата.
Интерес представляват и абстрактните композиции, които са резултат от внимателно търсене, намиране и съчетаване на отделните елементи. Динамичните линии, хоризонтали и вертикали създават усещане за непрекъснато движение. В подчиняването и преобразуването на формите и пространството съзираме преди всичко свободата, с която художникът третира материята, и особеното значение, което придава на изразните средства. Това сугестивно въздействие на формата, неразделното единство на чисто пластична и духовна експресивност съпътстват неотклонно изкуството на Богомил Благоев.
Богомил Благоев не се представя често пред софийската публика, но днес тя има възможност да се срещне отново с един автор, който всеотдайно търси своята истина за живота и изкуството.
