Кирил Попов

Емил Попов и Атанас Яранов / от изложбата

октомври 2019
Галерия „Nova art space“, София

Отдавна познавам големия скулптор Eмил Попов и като философ и мислител, способен да обективира фундаментални истини от живота като относителен и само по-известни проблеми разумeн, но по панорамен поглед (абсолютно безсмислен, както го е разбирал гениалният Лев Толстой). И в най-новата изложба в импозантната галерия „Nova art space“ тази амбивалентна насоченост големият творец втълпява на своите почитатели като паралелно протичаща в хармонично единство или в несъвместимост. И винаги остава у тях впечатлението за нова среща с красотата във форма и съдържание на своите най-често ретроспективно излагани творби. Красотата е еднакво съизмерима със съвършенството и оригиналната неповторимост и авторска разпознаваемост във формата. И най-зловещи и отблъскващи реални обекти са моделирани от този творец в блестящо арт превъплъщение.

И ако изложбата на Емил Попов „Вълчицата“ ме настрои за интерпретативен размисъл в духа на Дерида, тази едностранчивост се оказа ограничена по отношение на изложбата в галерия „Nova art space“. Не са една и две дълбоко позитивните и градивни идеи, обективирани в нея... На първо място може да се постави

общочовешката идея за изконната репродуктивност на човечеството или за майчинството,

еднакво издигнати в култ в едноименната картина с кърмеща хищница („Майчинство“) и в мащабните, богато надарени детеродно глинени скулптури на жени от поредицата „Въплъщения на Ева“. Или това са брилянтни творби от библейски и митологичен вид, способни да красят и най-модерен интериор („Идолна фигура“ 1 – 6, „Авел“, „Конник“ 1 – 3). Особено богата на селски и трудови идилии е наративно озаглавената визия „Отдавна, сега, преди да се случи“, както и пастишно номинативно определената с „Опит за летене“ пластика...

И най-новата ретроспекция на проф. Емил Попов поражда у зрителя от раз отдавна усетеното от публиката амплоа на твореца, умението му да вдъхва на своите творби всички рискове на обективната и субективна конфигуративна деформация, която поражда у посветените и душевен смут от несъвършенството на реалния свят и на човека. Перманентно изразяваната в изкуството му емоционална импулсивност се основава на преходността на всяко добро и зло в съществуването. Тя е в духа на теоретическата психология на Анри Бергсон за подсъзнанието и интуицията и на Зигмунд Фройд. И у Емил Попов изкуството на подсъзнанието, на асоциациите, инстинктите и интуицията има психофизиологичен и специфичен естетически фонд, както и непознато от други творци еволюционно основание. Метафизическата трансформация на жизнения и естествен обект или представа довежда автора до изцяло автономно създаден художествен образ с условна фигурална схематичност и дифузно знаково загатване.

Преминал през всички тенденции на модерното изкуство, Емил Попов достига до перфектно изобразяване на вечно страдащата душа на човека. Убедително изразената позиция на художника, неговата готовност да претворява скулптурно и нарушени в своята цялост образи на хора и животни („Бик“, „Главата на агнеца“...) ни внушава идеи от философското понятие теодицея, т.е. оправдание за Господ, че е допуснал злото в света като вечно изпитание и съд.

В светлината на Аристотеловото твърдение отпреди 2400 години, че човекът е обществено животно, експозицията с творби от Емил Попов определя общуването на хора и животни като иманентна сила на разумното съществуване. Вчувствам се в двуетажно разположените пластики и все по-властно ме завладява усещането за изящество, а и за изолация от околния свят. Не се запитвам от какво е направена овеществената интуитивно идея, скулптурата не се интересува от това. И защото целокупното творчество на Емил Попов е пронизано от хуманизъм и от човеколюбиво познание чрез скулптирани форми на авторската съпротива срещу сгрешените кодове в природата и обществото.
Владеещият перфектно пулсовата диагностика на човешкото общество тво-рец умее да превъплъти опустошенията от хроничната аритмия като артистична игра с магическо въздействие, да активира съзнанието на ерудираното войнство от почитатели с хедонистично настроение в концептуално обективирано чудо...

Изложбата в галерия „Nova art space“ се различава като философска нагласа на твореца при сътворяването на експонатите и в страстния си стремеж да я превърна в „свое духовно притежание“ се обърнах в писмо до нейния автор:
 
Любезни професор Попов,
След вчувстването ми във вашата изложба „Вълчицата“ в галерия „Ракурси“ и отпечатването на моя отзив в „Литературен вестник“ изпитвам недоизказано желание да споделя и други мисли за изкуството Ви. Това писмо е провокирано и от реакцията Ви по телефона от село Дрен: „Никой не е писал за мене по този начин!“ Отвърнах Ви с латинската мъдрост: Sapient sat!* (*Sapient sat (лат.) – умникът ще разбере)

По принцип скулптурата като изкуство винаги е „екзистенциална“, доколкото предаването на смисъл e решаващ момент във Вашия стремеж да изобразите по свой неповторим начин обсебените от дявола в тяхната нарушена цялост. И като философия на скулптурната регистрация на човешки достойнства, и на неподлежащо на логичен контрол в девиантно поведение свързва изкуството Ви с индийското понятие сансара: „Всичко е живот: любов, самота, стремежи и покруса... Повтарящ се кръговрат в индивидуалния живот, където и да погледнеш, все блъсканица и суетене в бясна надпревара за удоволствия, трескаво бягство от болката и смъртта. Светът е нападнат от болен и меланхоличен смог. Всичко е сансара.“
Другият, херменевтичен подход към Вашето изкуство минава през конструктивизма на френския философ Жак Дерида. Основанията за това убеждение са в множествения конфликтен и неравен характер в пластиките Ви. В болшинството от тях отделните съставки избягват абсолютната хармония в съчетаването и запазват многообразието и устойчивостта. В духа на конструктивизма Вие се насочвате към такива девиантности, които зрителят ще определи като драматични. Всеки арт просветен зрител открива присъщо на творбите Ви логично противоречие в различни области на сдружените във въображаемо примирение антропология и зооморфия. Или в релефното изобразяване на неразрешими проблеми от физическо естество.

Привлича ме фактът, че в духа на Жак Дерида Вие отричате в своето изкуст-во критериите на реалното съществуване и обективирате митологично идеята за видоизменение на функцията както на отделните части, така и на цялото.

Сега и завинаги бъдете благословен, Маестро Емил Попов, за сътвореното от вас самовглъбено интелектуално и романтично изкуство, провокиращо у многобройните Ви почитатели философски размисъл и синтез!

Смислови групи: