Приятно е усещането, когато като зрител човек има възможността да общува с изкуство, надскочило кухата показност и излишна суета на така наситеното ни със събития и образи съвремие. Такова е изкуството, което керамикът Иван Кънчев представи през месец март в своята изложба „Пътека“ в камерното пространство на столичната галерия „Арт 36“.

Изложените в експозицията отбран брой творби лаконично, без излишна бъбривост представят три условни, но важни за автора периода в творчеството му до този момент. Три основни линии, които чертаят пътеката, по която Иван Кънчев върви и създава своите керамични произведения. Сам авторът, в приложени към изложбата текстове, излага философските си възгледи и аналитичен подход към керамиката като изкуство и в частност към своето собствено художествено изразяване чрез пластичния материал.

Под привидното разделение на отделни периоди там, в пространството на галерията, всички негови творби зазвучават хармонично, като едно цяло, изградено от взаимно допълващи се части. Трите периода, трите отделни идейно-пластични и философски насоки, които той обмисля и разработва, намират своя обща форма и артистично въплъщение.

Познавам и наблюдавам творчеството на Иван Кънчев от дълго време и не спирам да се изненадвам от креативността на този млад автор. А след като имах възможността да видя събрани на едно място произведенията му, успях да проследя творческия път, по който той върви. Идеята за създаване на тактилна керамика – изкуство, достъпно и разбираемо за незрящи хора – дълги години ангажира креативния потенциал на Иван Кънчев. Така той създава серия от керамични обекти, уникални в своята пластичност и смисъл. Идеята за своеобразен прочит, за възприемане на творбата като цяло, което може да бъде изследвано и почувствано стъпка по стъпка, естествено кореспондира и с идеята на Кънчев за принципите на изграждане на формите. Наблюдавайки природата, художникът е осъзнал, че те могат да бъдат сътворени като монолит, но също така могат да се изграждат и от малки еднородни форми. Количественото натрупване и съчетаването на тези модули създава монументални обеми. Точно чрез този похват, присъщ и на мозаечното изкуство, Иван Кънчев разработва друга своя поредица от съдове-пана. От малки керамични късчета, от детайли, изваяни с ювелирна прецизност, той изгражда форми, които надхвърлят не само обичайните размери на традиционната съдова керамика, но и самата идея за съда като такъв. Иван Кънчев възприема Съда като непреходен обект, като предмет, който въплъщава същността на керамиката от най-дълбока древност до днес и обединява всички проявления на това така първично и същевременно съвременно изкуство. Съдовете на Кънчев изгубват своята чисто утилитарна функция и придобиват звученето и смисъла на самостойни художествени творби: съдове-пана. В тях, както и при тактилните керамични форми, той продължава да създава разкази. Късче по късче, елемент след елемент керамикът ни води към големия образ, към голямата история. Към завършеното произведение, което има потенциала да въздейства еднакво силно на зрящата и незрящата публика.

Тук е и мястото да отбележа, че

Иван Кънчев владее керамичния материал до завидно съвършенство,

което той използва еднакво умело както при извайването на формите, така и при работата с цветните глазури. Работата с цвета е този завършващ щрих, който придава на всички негови творби елегантност и изтънчено очарование. Това керамикът постига не само чрез използване на глазури, но и чрез съпоставянето на различните цветови нюанси на неглазираната глина в своите произведения, изградени от отделни елементи.

Може още много да се говори както за изложбата „Пътека“, така и за цялостното творчество на Иван Кънчев. Като негов колега аз мисля, и това е много важно да бъде отбелязано, че той е творец изцяло посветен, обсебен от керамичното изкуство. Владеейки до съвършенство извайването на глината, технологичната ѝ обработка и постигането на хармоничен цветен ефект, Кънчев създава произведения, изпълнени с учудващо детайлизиране, които действат магнетично и хипнотизиращо на зрителя. Всяка негова творба е приказна история, която ни разказва за едно изкуство, което се развива, обогатява и надгражда. Всяка керамична история е част от творческата пътека, по която Иван Кънчев върви. И аз се надявам тази пътека да прерасне в голям път!