Галерия „Сезони“
8 – 21 май 2018

Мариана Маринова е известен български живописец. В своите 31 години творческа дейност тя е представила 35 самостоятелни изложби.

Завършила специалност „Живопис“ при проф. Иван Кирков, в годините Мариана се освобождава от присъщата за своя учител стилизация, за да изгради своя, ясна и лесно различима стилистика. Това разкрепостяване настъпва спонтанно и неудържимо, защото сетивата ѝ се захранват от великолепието на природния свят.

Живописта ѝ се гради с динамични мощни петна, положени с

темпераментния замах на широките четки.

Струните на свежия ѝ колорит се възбуждат от многобройните ѝ пътешествия, тя като че ли прекарва по-голямата част от живота си на път – България, Русия, Сърбия, Гърция, Корея, САЩ... След всяко завръщане започва цикъл от нови неща.

Настоящата изложба с внушителен брой картини е плод на престоя ѝ в Cite des аrts, Париж, 2017 г. Въведението е от пет картини в солиден формат, изградени с артистичната свобода на опитен художник, в които сюжетът като че ли е без значение. Колоритът е контрастен, балансът на композицията идва от гонитбата на топли и студени петна, пулсиращите бликове на светлината организират хаоса на пространството.

Темата „Сезони“ и тук, както и в други изложби, доминира. От малките полиптихи, нарисувани като своеобразен реверанс към галерията, до огромните квадрати, в които цветовете на сезоните като че ли се изливат от платно в платно в едно нестихващо рондо, за да изведат погледа от края към началото, напомняйки ни с безсловесния език на живописта простата философия за кръговрата на живота.
Особено показателни за настоящата селекция са творбите от поредицата „Плас дьо Вож“ – малки платна, показващи недвусмислено, че всички ние дължим облагородяването си в живописта на френския ХІХ век.

Градини, алеи, арки, загатнати архитектурни елементи, светът извън прозореца, отражението на автора, което се вплита в пейзажа и обратно – пейзажът, който нахлува през стъклото и „ръфа“ силуета на художника; копнежът на човека да се слее с градината, да се движи, да тича, да лети; възторгът от видимия свят – всичко това е същността на Мариана Маринова, показано в краткия интервал, преди да потегли на следващото пътешествие. Нека ѝ пожелаем щастлив път!

Надежда Кутева

+++

ЗА МАРИАНА МАРИНОВА, КОЯТО РИСУВА ПОЕМИ

Ако можех да нарисувам музикална поема, тя със сигурност щеше да изглежда така. Като тази изложба, вдъхновена от Пролетта – дарила душата и основните акорди в хармонията на сезоните... Гледам картините, а мисълта ми бавно се издига на пръсти, завърта се и полита... Някъде назад и навътре. Отваря врата. И съм в онази „тайна градина“, където пролетта е „Слънцето, което грее върху дъжда, и дъждът, който пада върху греещото слънце“. Съкровено пространство на вечна младост и вдъхновение, на сънища, които се сбъдват... А цветовете сякаш звучат и ухаят едновременно... като любими спомени и мечтания, унасящи ме в сладка следобедна дрямка. Една усмивка се търкулва по ъгълчетата на устните ми и хуквам след нея... Тичам боса в избуялата трева на тайната ми градина с разперени ръце и усмихнати по детски очи... Знам всичко. И не... Но това сега не е важно. Чувам съвършена мелодия, изпълваща сетивата ми с аромат, цвят, стих. И живот. Една прекрасна поема. Това е Пролетта. Отварям клепачи. Вдишвам я. Прегръщам я. Заслужавам я!  

Катя Съева