Галерия (2)

Богомил Благоев / от изложбата (детайл)

11 април – 15 май 2019 г.
ХГ „Вл. Димитров – Майстора“, Кюстендил

Така се случи, че през последните няколко години в галерията в Кюстендил организирахме изложби на няколко от позабравените или по-скоро не толкова познати на публиката автори от т.нар. кюстендилска художествена школа.

Юбилеите им бяха повод отново да представим тяхното творчество, макар и в малкия обем, в който то е съхранено при нас: Райна Евтимова – 2015 г., Драган Лозенски – 2016 г., Никола Иванов – Шаната – 2017 г. И днес не ме напуска усещането за нещо толкова общо между всички тях, близко и уютно, но с осезаемия привкус на горчивина. Те са художници учители… или учители художници. Животът им е едно безкрайно пътуване до поредното назначение, често отдалечено от родния им дом на стотици километри. Между часовете по рисуване, аритметика, краснопис или история те все пак са намирали време да рисуват. Почти изцяло пейзажи и детски портрети. Най-ярките спомени за тях са спомените на техните ученици. Други много често просто липсват.

И ако нашият живот е кораб, то нишката на спомена подобно на швартово въже го привързва здраво към кея/юбилея, готов или не за равносметка. Възможно е тази нишка да бъде скъсана още приживе, а после всичко да зависи от избора на следващите поколения. Ще имат ли те възможността (дано имат и способността!) да определят съществуването, дължината и здравината ѝ? Ще отразят ли юбилеите като тъжен помен или благороден дълг, отговаряйки на въпросите: коя е истината, кое остава, кои са те, как така имат способността да определят посоката на нечие съществуване чрез просветата, науката и изкуството, защо те и делата им ни призовават към признание и зачитане?

Той е Богомил Благоев. Учител с главна буква, а Художник… нямах представа, че трябва да напиша тази дума с още по-голяма буква.

По повод своята 75-годишнина художникът подреди в две от залите на Галерията на Майстора в Кюстендил 75 творби, голяма част от които са нарисувани в последните пет години. На афиша за изложбата е отбелязана и 50-годишната му творческа дейност. Ако умножим тези 50 години по годините на неговото учителство, след това по броя на неговите ученици, включително и тези, които днес са едни от най-изявените художници на Перник, то цифрата ще бъде зашеметяваща.

Богомил Благоев е един от авторите с постоянно присъствие в общите изложби на пернишките и кюстендилските художници, както и на тези в Сапарева баня. Винаги участва с по една-две картини. Измежду многообразието от багри, форми, формати и авторски почерци на подобен тип изложби имам спомен за няколко негови творби, оставили приятно впечатление у мен. („Има нещо, не е без ич (нищо)“– е казвал някога Майстора). След настоящата изложба осъзнавам с каква степен на снизходителност съм определила за себе си творбите на този скромен, тих, работлив и талантлив художник. В процеса на нейната организация, в мрачния априлски предиобед, стоях пред празните стени в залата преди аранжирането и окачването. Не можех да си представя как подобен тип произведения, създадени в техника близка до поантилизъм, биха стояли една до друга без натрапчивото усещане за еднаквост, а дори по-лошо – за бъбривост.

Едно от най-големите вълшебства на Галерията на Майстора е светлината. („Ах, колко слова трябват на човека да опише нещо, което очите му обхващат само за един миг“– е написал в една от книгите си Антон Дончев). Неописуемо е усещането за това как в един миг появилите се иззад облаците слънчеви лъчи, преминавайки през оберлихта, разкриват произведенията по нов, различен начин. Всяка следваща минута е неповторима, всеки поглед е откритие.
Изведнъж видях, че еднаквостта е само привидна, че колоритните съчетания са изведени майсторски до степен „нищо излишно, нищо натрапчиво, нищо липсващо“ – от една композиция цветът и формата избухват, другаде потъват, плисват, просветват, прииждат, разстилат се, леят се, бушуват, притихват, угасват…

Всички 75 творби сътвориха цялостния облик на юбилейната експозиция на Богомил Благоев, обгърната в приятното

усещане за ведрост и светлина, с прозиращото удоволствие от процеса на създаването им…

До следващия пристан.
 

Смислови групи: