СБХ :: Пет – изложба скулптура и рисунка

Петя Попова / от изложбата (детайл)

2 – 31 май 2019
галерия „Аетерна“, Пловдив

Числото 5 е символ на човешкия микрокосмос, числото на човека, на кръга, на съвършенството, на центъра на мястото, на божественото, то символизира и мечтателното съзерцание, сила, действаща като проводник или посредник, светлина. Древните вярват, че законите, които определят световния ред под небето, са пет на брой, има пет цвята, пет вкуса, пет музикални тона, пет метала… списъкът е дълъг, с различна терминология, с древни и съвременни интерпретации, но подтиква съзнанието ни към размишление и търсене на аналогии.
В конкретния случай аналогия можем да открием от пръв поглед: 5 символизира белег на съюз (3+2) като 3 е женското начало (Михаела Каменова, Николета Иванова, Петя Попова), а 2 – мъжкото (Венцислав Шишков, Огнян Христов).

Различни като темперамент и творчески търсения, това, което ги свързва, е не само изложбата в галерия „Аетерна“ в Пловдив. Завършили НХА преди няколко години, сега петимата работят в едно ателие, където слой прах от шлифован метал и гипс е покрил дялани камъни, кована мед, стърчащи арматури, парчета от заварки, калъпи, скици, рисунки... Обединени от обща цел в живота си, художниците ни правят съпричастни към своето изкуство с настоящата изложба, в която всеки от тях представя по една рисунка – идеен проект и скулптури с различна смислова, философска, естетическа и пластическа концепция.

Стремежа на всеки човешки индивид към свобода и независимост превъплъщава в образ чрез скулптурите си Михаела Каменова в серията „Избор“. Основен формоизграждащ елемент в пластиките са метални модули с формата на птици, изобразени в различни състояния – в движение нагоре и все по-високо, в издигаща се спирала, подобна на монолитна колона; преминават през масивните процепи на стени, полетели към слънцето; ято птици от стоманените модули, свободни да избират, устремени към висините или потърсили уединението като златната птица, кацнала върху самотен камък. Или както казва самият автор: „Акцентът е поривът като посока на движение, основен е самият летеж. Желанието на човек да се извиси и да е свободен като птица е образ на стремежа към развитие. Независимостта носи тежестта на решенията по пътя към целта, като изборът остава личен.“

Водещата тема в творбите от цикъла „Нишките на живота“ на Николета Иванова са онези взаимосвързани събития, които определят живота на човека. Тя разработва този цикъл от 2015 г., а в настоящата изложба като символ и на неизменния кръговрат присъстват кръгът, нишките, копчето. Пришиването с тел и канап е основен елемент на всяка творба, акцентирайки върху различните връзки между обвивката и вътрешността в голямоформатната работа „Същност“. В двата диптиха „Диалог“, разработен в четири идентични кубични рамки с пресичащи се метални нишки, е представена връзката между две личности посредством търсената опозиция. В първия диптих към металните нишки са съшити железни копчета на принципа на контраста: един път в цветови аспект – бялата рамка се явява контрапункт на ръждясалото по естествен път копче, и обратно – бяло копче в ръждясала рамка; и втори път – пластически, чрез релефа на повърхността – гладка и плавна или груба, на моменти драстична, където виждаме дори заварката, а силуетът като естествен завършек на творбата следва деформациите при обработване на метала. Това е валидно и за втория диптих, в който се вплитат художествени медали, разказващи историята от литературна творба, силно впечатлила авторката.

Петя Попова се представя със серия от малкоформатни рисунки с молив и тънкописец и пластики от желязо, които нарича „Под обвивката“. Основен смислово натоварен елемент в творбите е сферата, явяващ се символ на света, с нейната лъскава, гладка повърхност. Отправят се послания за историята на отделния субект или общността, населяваща една територия-вселена. Според Платон сферата е едновременно най-простата и най-съвършената фигура, тъй като всички точки от нейната повърхност са еднакво отдалечени от центъра. Сферата се пропуква, разчупва от силния сблъсък на материя и копнежи – асоциации откриваме в множеството линии при рисунките, а при скулптурите те се явяват арматурното желязо. Процесът на разкъсване, отделяне пласт по пласт от повърхността, който в крайната си фаза стига до пълно разчленяване, достига ниво на трансформация, конфигурация, създава нова структура. Така представената вътрешност под обвивката цели да покаже плетеницата от пътища с различни посоки, водещи незнайно къде, незнайно към кого.

Серията „Фаренхайт 451“ на Венцислав Шишков е базирана на книгата на Рей Бредбъри. В работите е отпечатан текст с нейното заглавие и името на главния герой в романа – Монтег. И както в самата книга, в която 451 градуса по Фаренхайт е температурата, при която хартията се възпламенява, и при Венцислав Шишков тя е основата за формообразуването и промяната. Той съчетава различни видове материали, използвайки или първичния им цвят, или получени при обработката при високите градуси. Тънките метални стълбове, застинали като пиедестали, увековечават книгите – разкъсани на парчета, изпепелени от огъня, възпламеняващи се лист по лист, горящи. Сребриста, позлатена или патинирана, достигаща до черно повърхност бележи няколко степени от този унищожителен процес. Скулпторът създава творби, в които се поставят въпроси за съзиданието и разрухата, за преходното и непреходното, за сакралното и профанното.

Обединяващ център за творбите на Огнян Христов е темата „Промени“. Както самото заглавие насочва, тук е заложена идеята за променящия се свят и в двата аспекта – духовен и материален, за трансформирането на същността от едно състояние в друго. Този миг на промяна-кулминация скулпторът отразява в различен материал – мрамор, гранит, базалт, червен риолит, керамика. Мигът, в който скулпторът вижда онзи внезапен образ, който препраща зрителя към стихийността на природата и променливата същност на човека. Чрез образа на древноримския бог Меркурий, символизиращ промяната и движението, засяга темата за двойствеността, заложена по природа във всеки един от нас. „Огън“, „Вода“, „Въздух“, „Земя“, поглед към „Минало“ и „Бъдеще“, всички те бележат стихиите и силите, управляващи човешкия живот. Кулминацията и крайната фаза на метаморфозата е „Духът след материята“.
Изложбата „Пет“ е