юли 2018
ГХГ „Дечко Стоев“ – Поморие
Изкуството на Милчо Талев не отразява света, то го прави. Неговата живопис трябва да се изстрада, защото като гледаш картината, ти изживяваш самия творчески акт. А това е задълбочен и сложен процес. При него създаването на картината не е като изпяване на бликнала в душата му мелодия, не е и импровизация на случайно хрумване, не е вик на мъка или на радост, не е възторжен фойерверк на емоции, нито е неконтролиран разгул на въображението. Не, това е борба за овладяване на живописната материя, за конструиране на композицията, за постигане на хармония в хаоса от обагрени емоции. Хаотичната динамика трябва да бъде обуздана от статичното изкуство на живописта, но едновременно не и лишена от възможността да ражда живот. Именно преодоляването на хаоса в името на генеративната логика е цел на това изкуство и то създава
неговия вътрешен напрегнат драматизъм.
Картината сякаш е заредена със сдържана енергия. Затова и възприятието на тези платна от зрителя не е толкова съзерцание, колкото съучастие в трудностите на съзиданието.
Въпреки че повечето от картините са абстрактни, те засягат дълбинни струни на подсъзнанието. В тях поразява силната осезателност на пластиката, постигната чрез тоновото обогатяване и задълбочаващо насищане на цвета и от богатата фактура. Имаме усещането, че художникът не рисува, а сякаш изтръгва формите от първичната неорганизирана материя, белезите на която те все още пазят в незавършената мощ на възникващите форми. В древността най-сакралните обекти винаги са оставяни в тяхната първозданна простота, защото в нея присъства божественото.
При Милчо живописната амалгама не се „излива“, а се гради. Затова и композицията на картината е винаги строга, да не кажа – сурова. Но
геометричната логика в организацията на платното
не нарушава усещането за органичен пулс в ритъма на цветовите петна-форми. Никак не е лесно да се постигне този ефект на вътрешно противопоставяне между рационалното и чувственото, между закономерното и случайното. Борбата между тези опозиции извиква във възприятието образи, създава фабула, което придава качеството „фигуралност“ на тези иначе по принцип нефигурални картини. И като погледнем названията им, ще се убедим, че зад абстрактните решения винаги стоят напълно реални изходни впечатления и настроения.
И в тази изложба Милчо Талев ни среща със своя свят. Богат вътрешен свят, много концентриран, но никога повторяем. Понякога в него ще открием нотки на приглушена нежност, друг път на тъга и дори на болка. Платната са заредени с емоция, която веднъж плавно тече като лирика, друг път е напрегнато застинала в епична монументалност, а често е отприщена като драма. Но никога не е повърхностна. Именно това придава на живописта на Милчо сериозност и вглъбеност. Дори когато платното е монохромно, то е далеч от монотонност, дори когато е изградено върху багрени контрасти, то не е агресивно. Равновесието е търсено и постигано последователно и целенасочено. Напоследък Милчо включва много дискретно ръкописни текстове – цитати от стихове. Това не са илюстрации, въпреки че в следващата поетична книга на Валентина Радинска няколко негови работи ще придружават стиховете на поетесата. По време на работата си той прави асоциации с поезията, сякаш живописта върви паралелно с устната поезия. И при тези общи качества всяка картина е свят в себе си. А това означава, че зрителят отнася със себе си впечатленията от изповедите на един задълбочен, но и разнообразен творец.
Живописта на Милчо Талев е не по-малко известна и ценена в Швейцария, където той излага многократно. Можем да разберем уважителното отношение на швейцарците, дали на европейското изкуство такива художници като Паул Клее и Йоханес Итен – едни от основоположниците на абстрактното изкуство. Те могат по достойнство да оценят духа и душевността на художник, който е искрено предан на творчеството, който е сред онези „посветени“, онези докоснати от искрата на съзиданието хора. Надявам се и зрителите да вникнат в посланията на Милчо, да споделят неговите космогонични откровения.
Иван Маразов
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2018, 21 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
