Галина Шехирян / от изложбата
9 – 31 юли 2021
Художествена галерия – Варна
До ретроспективната изложба на Рафи Шехирян, светеща с белотата, безплътността и линеарното си изящество, с интелектуалните си дискурси и духовната посветеност, експонирахме колекция от творби на Галина Шехирян. Тя също имаше ретроспективен характер и носеше сетивната сила на разнообразни материи и наситената звучност на богати цветни хармонии. Получи се чудесна пластическа антиномия между философската, почти ахроматична интерпретация на Рафи и материално-вещественото, полихромно и витално изразяване на Галина.
Тя завърши Националната художествена академия през 1981 при изключителния професор и художник Марин Върбанов. Великолепната ù дипломна работа показва склонността ù към художествено изразяване с едри мащаби и модерни пластически форми, както и стремежа ù да бъде далеко от стандартното мислене и подражателната образност. И нейната работа, като тази на състудента ù и бъдещ съпруг Рафи Шехирян, беше остро критикувана, но беше категорично защитена от истинските авторитети Иван Кирков и Марин Върбанов. След известно мълчание и вътрешно натрупване тя създаде изящни произведения, в които с поразителен вкус, прецизност и чистота съчетаваше текстил, метал и дърво, за да постигне изразителни съотношения между различни материи и по абстрактно-условен начин да обозначи взаимодействието между различни сили и същности.
После неочаквано и изненадващо се появиха творбите ù от дърво. В тях Галина Шехирян открива пластическата красота и изразителност на старите предмети и пособия от някогашния бит, на диканята, веялката, яслата, греблата и много други, които тя намираше в изоставените села около Трявна. Тя ги изравя от забравеността, в която отдавна са захвърлени, и ги вгражда в основата на своите произведения. Със смайващо въображение, с изтънчен усет за форма, конструкция и живописност, тя им вдъхва нов и съвсем друг живот. Превръща ги в странни идоли, от които струи силата и топлината на въплътеното в тях човешко съществуване. Създава знаци на художествената памет за бързотечащото време, които натоварва с ритуалност, като ги включва в необикновения ритуал на естетическото общуване и съзерцание. По оригинален и органичен начин тя съединява родовото, древното, наслоеното във времето и в материята на предметите човешко преживяване с модерния порив за абстрактно формообразуване и универсално визуално внушение.
Със своите прекрасни дървени пластики, в които предметно-вещественото и конкретно-функционалното съдържание е превъплътено в изразителен пластически обект с изцяло символично и естетическо въздействие, Галина Шехирян няма аналог в изкуството на 1980-те години, когато създава тези творби. С тях тя става новатор и един от най-талантливите съвременни художници на България.
През 1990-те, когато със съпруга си Рафи Шехирян живеят в Ню Йорк, Галина Шехирян се отдава на творческа дейност, свързана с художествената стъклопластика. Използва старата техника Verre Eglomise, позната още от древноримския период и от Ренесанса. С нея създава изключително естетични творби с изразителна форма и богата цветност. Безкрайните ù професионални умения в работата с художествените материи и технологии заедно с високия вкус в композирането на абстрактни форми и колоритни хармонии бързо ù спечелват висока репутация в американските галерии и артфоруми за художествено стъкло.
През последните години Галина Шехирян пребивава все по-често в България и насочва вниманието си този път към живописта. В серия от картини тя създава особени концептуални диалози със своя починал съпруг, като вгражда части от негови рисунки в абстрактната тъкан на творбите. За основа на картините често използва плоскости от органично стъкло, които ù позволяват да включва естетически прозрачността на материала, да играе с визуални „пробиви“, да разполага образни фрагменти зад повърхността и да ги съотнася с живописните форми над нея. Постига впечатляващи пространствени и символични съотношения на изобразителните зони, които носят смислов контекст за тукашно и отвъдно, за скъпи спомени и трайни следи, за духовно общуване през времето, за разговор на душите чрез символи и знаци, за незаменимост и неизличимост и още много.
В друга серия творби Галина Шехирян се оставя на отдавнашния си импулс и страст да композира свободно форми в едно по-принцип отворено, модерно картинно пространство, както впрочем прави това и в своите стъклопластики. Тези форми са конструктивно и геометрично ясни и категорични. Те са разположени в сложно изградено и наситено живописно поле, което понякога е нежно, тихо и деликатно, а друг път е силно декоративно и звучно. Абстрактната метафизичност на нейния стил, безупречното композиране на пластичните структури и великолепните колоритни тоналности носят несъмнена радост за душевните сетива, уморени от агресивните и перверзни внушения на съвременната визуална среда. Естетическата хармония в нейния същностен духовен смисъл и в безусловната ù ценност за културния човек, винаги е изпълвала и одухотворявала изкуството на Галина Шехирян във всички негови проявления и метаморфози. Времето доказа, че
Галина и Рафи Шехирян са сред първите ярки съвременни художници в българското изкуство от 1980-те години.
Днес техни творби са представени само в експозицията за съвременно изкуство на Варненската художествена галерия. Парадоксално е, но не е изненадващо за нашата културна ситуация, че творчеството им не е достатъчно известно дори на тези, които се считат за експерти в съвременните визуални изкуства. Ще посоча и друг потресаващ факт: Една от най-впечатляващите творби на Галина Шехирян – изумителният като механична конструкция, пластическа изразителност и смислова дълбочина „Саркофаг“, отличен със специалната награда на журито на международния пленер по дървопластика в Трявна през 1987 – лежи захвърлена и унищожена от природните стихии и човешкото безразличие, въпреки наличието в този град на приятели художници. Непростимо е!
