7 – 31 януари 2019
ГХГ – Пловдив

Изложбата „Необозримо за Кольо Карамфилов е с ретроспективен характер, а произведенията, включени в нея, са притежание на частни колекции, галерии, приятели на художника, като някои от тях се показват за първи път пред публика. Тя е опит да се набележат и проследят различните пътища, по които шестваше една от най-интересните личности в съвременното българско изкуство, да изгради и очертае максимално богат образ на твореца и артиста, за когото нямаше граници в жанра, техниката и полето на изява като график, илюстратор, живописец, скулптор, автор на инсталации, сценограф, режисьор. Кураторът проф. Галина Лардева споделя: „Неслучайно концепцията на изложбата предпочете топосното съчетаване и кореспондиране на произведенията пред хронологичното експониране, което направи възможно търсенето на

по-висока визуална плътност и усилването на вътрешните връзки между творбите“.

В експозицията, заела и двете зали на галерията, откриваме широкия тематичен, стилов, идеен, жанров и пластичен диапазон, в който работи Кольо Карамфилов.

Непоколебимо разпознаваем като почерк, отпечатан върху всякакъв материал – дърво, хартия, платно, всичко, което му попадне подръка, напусналият ни преди няколко години художник създаде своя лична иконография – загадъчна, тайнствена, наситена с естетика и символика, намираща се на границата между въображение и реалност.

Кольо Карамфилов често повтаря, че за свободния дух почивен ден няма и го доказва с неизчерпаемата си творческа енергия и мощ. Неподражаем със своята универсалност, нестандартен в художествения изказ, превърнал се в посредник за отразяване на лични послания чрез знаци, той съгражда светове витални и лирични, мъдри, философски; вглежда се дълбоко в образа и душата на човека, зад привидното, там, където място намира искреното и преживяното през годините. Визуалният език, който създава, е базиран на знаци кодове, знаци символи. Къща, стол, маса, обувка, риба, слънце, капка, зар, длан, сърце, очи... всичко излишно е премахнато, остава само най-важното, за да изведе идеята, придавайки ѝ дълбок смисъл. Няколко щриха, линии, форми, нарисувани сякаш на един дъх – това е достатъчно! Завладяващ със своя минималистичен език, той не разказва истории, а отправя послания чрез скритата асоциативност на изобразяваното.

Кольо Карамфилов е фигура, за която надали някой е в състояние да напише слова до такава степен изчерпателни, колкото нестихващ и неизчерпаем откъм творчески импулси бе самият той.