Галерия (5)

1 – 30 септември 2019
Пловдив

Проектът „Поетика на образа“, Национални есенни изложби, отново се превръща в пространство, в което се съвместяват и кореспондират различни авторски позиции и медии – живопис, скулптура, фотография, рисунка, инсталация. И тази година през месец септември изложбите в Балабановата къща, къща „Хиндлиян“ и къща „Мексиканско изкуство“ в Старинен Пловдив са диалог между изкуства, автори и публика.

За седма поредна година проф. д-р Галина Лардева е куратор на Есенните изложби в Пловдив. За тазгодишното издание тя споделя: „Визуалният образ може да се опише като силово поле, което в темпоралните рамки на своето медийно излъчване фиксира определено състояние от даден процес. На крехката и неустойчива територия на това състояние са отпечатани множество следи, в него се пазят проекциите на разнопосочни противодействия, като например сблъсъкът между същността и проявлението, неразтворени остатъци от връзки, преноси и прекъсвания… Поетиката на визуалните образи днес може да се мисли като подвижна платформа за свързване и комуникация между визуалните провокации (…) Най-напред перспективата на поетика засяга авторовите намерения, авторовия инструментариум, изразните средства и медии, насочени към изграждането на комплекса на образната цялост. На пръв поглед тук сякаш срещаме някогашната поетика, възприемана като учение за това как се създават произведения на изкуството. Само че тук обхватът на това учение и условията, при които то се провежда, са разширени до невъзможност: всеки участник във визуалната комуникация, независимо от характера на своята производителност на образи, играе едновременно ролята на обучаващ и обучаем в този процес на създаване.“ Арт директорът предлага концепцията си за поетика на образа на участниците в проекта, за да им послужи като

провокация в много посоки, предоставяйки им поле за свободна интерпретация.

В Балабановата къща художникът Стоян Куцев привлича вниманието на зрителя със своята провокативна живопис, изследвайки иконичния знак, но изведен от първоначалното му значение и тълкувание. Непрекъснато експериментира с материала и разработва техниката от няколко години, като най-предпочитани остават за момента промишлените бои. Един от акцентите в изложбата му е специална композиция, създадена върху кристалин. Основните теми, които разработва в творбите си, са социални, политически – информацията, която ни залива от медиите. Типичните знаци от всекидневието, множеството от надписи като push, mall, roma и т.н., които сме свикнали да виждаме всеки ден, приели сме ги като даденост или „като надпис, който срещаме много често и той става като една кодировка за нашето съвремие“, тук, в живописните платна на художника, имат особено място, образ. Това от своя страна е решение, което кара наблюдаващия да се приобщи към неговото изкуство, анализирайки освен композицията и изразните средства. Във втората зала на Балабановата къща зрителят има възможност да се докосне до съкровения свят на художника – детството, или по-точно споменът за него. В композициите кръговете или точките не са просто това, което някои могат да видят, а стилизирани реално съществуващи обекти в природата. Той създава динамични композиции, които се явяват визуална провокация и игра със светлина и сянка, цвят, форма и символ.


Кристина Вътова / от цикъла „Leaf it as it is“



Дебютант в рамките на тазгодишното издание е Кристина Вътова. В своята изложба в двора на Балабанова къща тя представя цикъл графики със заглавие „Leaf it as it is“, в които главната идея е да покаже „графиката като техника с много повече възможности, отколкото просто отпечатване (тиражиране) на едно и също изображение множество пъти. Цикълът графики се „състои от множество малки плочи във формата на листа, които са отпечатани в различни комбинации, композиции и цветове, като по този начин всяка графика представлява един неповторим оригинал, по-свободен прочит на графиката като техника, по експресивно представяне на иначе традиционните техники като офорт и акватинта, както и свободата при самото отпечатване на графиките (без пасери или шаблони)“, споделя авторката. А интерпретацията оставя всеки зрител сам да прецени – дали във формата на листо се появява гора, или друг образ.



Иглена Русева  / Петел



Говорейки за образ, няма как да не отбележим 35-те фотографски изображения „Животинските човеци“ на Иглена Русева в къща „Мексиканско изкуство“. Началото се поставя още през 1982, по време на следването ѝ, във вид на 12 лепени фотомонтажа, като тогава авторката е провокирана от приказките и митовете, както и от убеждението, че всеки човек прилича и носи характеристиката на някакво животно. През 2018 тя се връща към темата и засега продължението на проекта съдържа 64 цифрови трансфотографии, които се надява един ден да обедини в книга със същото заглавие. „Животинските човеци“ от 2018 – 2019 са по-скоро немногословни метафори, алегории на различни аспекти от съвремието ни: на властта, на материалността и лакомията от всякакъв род, на боледуващата от глупостта ни Земя, на раждането и смъртта, на вярата и недоверието, на самотата в изобилието и бедността...“

Интересни трансформационни задачи си поставя чрез пластиките обекти Надя Текнеджиева, които зрителят има възможност да види в двора на къща „Мексиканско изкуство“. Тя ги решава както чрез съчетаване на различни техники (порцелан, глазура, фотография), извеждайки обекта – керамични произведени,я от утилитарната функция, така и със самата форма, с образа, в една визуална игра между предмет и символ.

За образа художничката споделя, че той „поражда различни значения, но без да се разлага, превежда изобразения предмет или събитие от външния свят към вътрешния. Протича един вид обезвещяване на предмета и събитието, преминаването им от реалността в художествен образ, чрез който изживяваме изобразеното.“

Живописта на Динко Стоев в Балабановата къща (Дълбока зала) среща зрителя с експресия от цвят и образ, контраст на цветовете, драматични внушения за състояния на духа, на характера, разпадане, обединяване, конфронтация със собствения Аз, теми актуални и валидни за днешното ни общество, многостранни и различни разкази, истории, многозначни асоциации. В изложбата си той представя няколко живописни платна под общото наименование „Захапка“, в които главният персонаж е захапал желязо и виси в пространството. В тях общото е „викът, безпомощността, които почти отиват до края на физическото и умствено изчезване. Това е човекът, който е стигнал до там“. За някои образът в картините на художника е драматичен, тъмен, отблъскващ, за други – хармоничен, тъй като съвпада с вътрешното светоусещане, душевните терзания и сблъсъци у човека.



Димитър Воденичаров / Пейзаж



В Балабанова къща акварелите на Димитър Воденичаров по поетичен начин претворяват изобразеното пространство, постигайки хармония, единство на образа и формата. В тази среда обектите и предметите заживяват в нов свят, в който се преплитат реалност и илюзия, а силата на тяхното възприемане може да предизвика противоречиви усещания за странност и идилия. Освен серията с пейзажи особен интерес предизвикват и поредицата портрети. За тях художникът споделя, че макар и да не носят името на портретувания, са портрети на реални лица, в които обаче детайлна характеристика не бива да бъде търсена за самото идентифициране на образа, а по-скоро създаденото, предаденото усещане за него.

Провокация в посока алегория на реката – реката като символ на чистотата, източник и извор на живот, ни представя Николета Иванова в серията пластики „Водовъртеж“ и монументалната скулптура „Марица“ в двора на къща „Хиндлиян“. Ще станем свидетели на поетичния образ на реката в метал – ръждиви железни тръби, грубо заварени, се пресичат, маркирайки особено движение, а в центъра на обекта сребърна нишка, фина и гладка, показва пътя на реката, чистотата, изведения образ. „Поетиката е в красотата на този образ, който не само носи живот на първично ниво, но създава и усещане за спокойствие, за хармония, за душевен мир, докато я съзерцаваш“. Основна тема в изложбата е връзката между природата и човека и природата само по себе си.

Една от основните задачи на артистичния директор на Националните есенни изложби в Пловдив проф. д-р Галина Лардева е представянето на млади съвременни български автори. Зара Александрова и Зоран Георгиев са от тези творци, които живеят и творят в чужбина, но активно участват и на българската художествена сцена. Фрагмент от една от представяните им работи е използван за бранда и рекламната кампания в тазгодишното издание на есенните изложби. В „Мааза“ на къща „Хиндлиян“ Зара Александрова и Зоран Георгиев се представят с рисунка, обект и инсталация, в които се вплита фолклорна орнаментика, характерна за троянската керамика, която напуска границите на първообраза си и надхвърля обективната реалност. Чрез творбите си те разглеждат връзката между традиционно и съвременно, връзката на художественото произведение с мястото на експониране. В инсталацията „Увеличаване на стойността“ изложена в долното помещение на Маазата, представят върху дървени кутии за съхранение и транспортиране серия от традиционни български вази, които след счупване са слепени с японската техника кинцуги – използва се за реставриране на керамични съдове, като отделните парчета се слепват прецизно със специална смола и спойката се покрива със злато. Тук чрез тази техника обектът променя пъроначалния си вид, тъй като авторите увеличават размерите на глинените съдове, до степен на хиперболизация. Не по-малко провокативни са и серията рисунки „Асимилирани обекти“ или античният настолен часовник с махало „Старите времена бяха по-добри“, който на всеки четвърт или кръгъл час издава съответната мелодия, макар да се оказва трудна задача отгатването на истинското време поради наслояването на няколко часовникови стрелки върху циферблата.

  • Зара Александрова и Зоран Георгиев  / от изложбата
  • Зара Александрова и Зоран Георгиев  / от изложбата


В тези девет изложби всеки има възможност да надникне зад образа на художника и да навлезе в поетиката му – била тя визуална или вербална, да се дистанцира от обективната действителност и да стане част от нова фикция.

Смислови групи: