Наташа Ноева
Галерия (17)

9 – 21 декември 2021
зала „Райко Алексиев“ – СБХ

Изложбата е идеен проект на галерия „A&G Art Meeting, Халамян&Хорнман“. Една от основните цели, залегнали в тяхната политика, е осъществяване на международен културен диалог, популяризиране на съвременни творци и намиране на пресечна точка между изкуствата – визуално изкуство, музика, литература. Галерията работи както с утвърдени автори като Милко Божков, Емил Попов, Станислав Памукчиев, Стоян Цанев, Веселин Начев, Долорес Дилова и др., така и с млади артисти, някои от които са участници в настоящата изложба.

Експозицията в зала „Райко Алексиев“ представя творческите търсения на автори, които интерпретират в широк диапазон богатството от смисли и съдържания в темата. Участниците Бригите Хайнтце, Димитър Генчев, Елена Велкова, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов (куратор) и Цветан Кръстев са представители на различни поколения – млади, активно търсещи художници и утвърдени визуални артисти със значимо присъствие в българската и световната художествена сцена, но всички със силно изразена творческа индивидуалност. Обединени в едно пространство от обща тема, те представят своите концептуални и пластични подходи в многообразие от медии (живопис, скулптура, рисунка, инсталация, видео) и поетично-метафизични или абстрактно-експресионистични съдържания, ескалиращи до остротата и директността на неоекспресивна фигуралност.

Експериментът с материал, колорит, фактура, форма, образ

и сюжетът, доколкото съществува, са по-скоро функции на психологическата организация на внушението в картинното и експозиционно пространство, което се подсилва и от сценографското разиграване на пространството и осветлението. Авторите изследват морфологията на пространството, но не като неутрално, а като структуроопределящо понятие. Визуалният образ дефинира връзката между реално и въображаемо. Ситуирайки действието в действителни или имагинерни реалии, които пораждат различни усещания и чувства, авторите отправят поглед към вътрешния свят на индивида и проникват в дълбинните пространства на човешката психика.

+++

Родената в Солинген, Германия, Бригите Хайнтце е позната на българската публика от 2015 с изложбата ѝ „Познато в чуждото“ в столичната галерия „София прес“ като резидент в програмата за обмен на художници между СБХ и мюнхенската организация GEDOK. В „Морфология на пространството“ тя представя две серии картини. Първата е от портрети на седем жени, в които прави дисекция на човешката психика. Използва графични отпечатъци в техника суха игла като основа на своите произведения, в които интегрира текст и илюстрации от книги, явяващи се естествен завършек или акцент в композицията.

  • Бригите Хайнтце / Портрет на Кармен
  • Бригите Хайнтце / Портрет на Гертруд


Художничката разкрива амбивалентността на вътрешния свят на отделния индивид, като интерпретира полярни усещания и личностни преживявания, съжителстващи последователно или синхронно с предизвикващи сетивата дисонантни тонални съпоставки, постигнати с открита релефна структура. А във втората серия „La vie en rose I-V“, разработена в контрастираща на общото внушение розово-червена гама, сгъстява емоционалното напрежение, като изобразява привидни състояния на блаженство, насочвайки зрителя към размисли за страха от загубата на любим човек, самотата и резигнацията.

+++

Димитър Генчев е от поколението млади художници, утвърдили се на нашата и чуждестранната художествена сцена. В трите му голямоформатни живописни композиции той търси сюжети в пространства на запустели фабрични постройки, в градската среда, в археологически находки, като се фокусира върху светлините и сенките на обектите и как те видоизменят пространството. Преплита форми, материи и различни реалности в опит за изследване на уловени мигове и лични истории. Експериментира с композиция и цвят, структура и текстура, внасяйки хармония и естетика. Макар фигурите и обектите, изплуващи от платното, на пръв поглед да изглеждат реално несъвместими, той ги вгражда, без да преследва фотографска описателност, елемент по елемент в една въображаема, създадена от него среда, изследвайки новата ѝ форма и структура.

Димитър Генчев / Моят най-добър приятел

+++

В мито-поетичен, сакрален наратив живописните композиции на Елена Велкова проникват в

дълбинни психологически пространства, родова памет и архиви на анонимното съзнание.

Присъствието ѝ като наблюдател и участник не е водещо, а по-скоро базирано на спомена за миналото и реални събития в настоящето. Тя пресъздава желания и емоции, съзнателно деперсонализира лишения от портретни характеристики образ и го превръща в типаж. Умишлено търсеният лаконизъм в изображението се явява гранична зона между материя и ефимерно; пространствата, населени с човешки фигури, символизират един идеален свят – проекция на свръхромантични представи за отминали събития и надежди за бъдещето.

Елена Велкова / от изложбата


+++

Пространствено-времевият континум е обект на анализ и в скулптурите на Мартин Трифонов – изчистени в крайния си образ двуметрови фигури от алуминий,

безсюжетни хора, както сам ги определя авторът.

Инспирирани от исторически събития, но преминаващи отвъд първоизвора. Особен артистизъм се забелязва в трактовката на този сребристобял мек, ковък метал, с който авторът работи през последните три години и изследва като структура. Скулпторът се вълнува от проблемите на формообразуването. Впечатление правят геометризацията, стилизацията на формите, обемите, изградени от отделни сегменти, експресията на фигурите, жестът, движението и постигнатият контраст „ефирно – тежко“ с монолитните образи като форма, от една страна, и свойствата на материала, от друга.

Мартин Трифонов / от изложбата


+++


Мартиан Табаков разчита на голямоформатни рисунки, създадени върху стената непосредствено преди откриването на изложбата. Процесът на създаване има водеща роля. Изцяло подвластен на моментния творчески импулс и параметрите на експозиционното пространство, акцент във фигуралните композиции се явява образът на скитника, ситуиран в обичайния му хабитат. В многофигурната седемметрова композиция Мартиан Табаков изследва обекта, анализирайки

личностния избор за мястото на индивида във вселената,

вълнува го въпросът дали отказът от собствен дом може да бъде видян като форма на мъдрост, в която човекът се оставя без никаква съпротива на потока на времето.

Цветан Кръстев залага на

подсъзнателни внушения, а не на преки интервенции върху човешката психика.

Още от началото на 80-те години на ХХ век артистът става известен със своите намеси в природна среда – линия, която последователно развива. Всяка негова творческа акция е явление от величина, чрез която художникът оставя следа и заявява своите представи за изкуството, стигащи до нас посредством дигиталните технологии. Двадесет и трите проекта, сред които „Игра с морето“, „Декориране на небето“, „Пролетна пътека“, „Завеса над реката“, „Нагоре-надолу“, „Разпръскване на цветни пиксели“, изследват и анализират движението и промяната във времето и пространството.

Художникът, като залага на импулса, търси онзи момент на границата между видимо и невидимо, когато материалното се дематериализира, като неговата цел е не да промени света, а да влезе в хармония с него. Провокирайки сетивата и съзнанието на зрителя, изложбата „Морфология на пространството“ предизвика голям интерес и остана в галерията по-дълго от предвидения срок.

Наташа Ноева


+++


Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05 / 2021, 36 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук

Смислови групи: