Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков

Един ден видях да се продава интересно старо издание на „Неделника“ (Поучителното Евангелие) на Софроний Врачански, издание от началото на ХХ век на хаджи Михаил Костенцев. Макар това да е късно, n-то издание на „Неделника“ (първото е през 1806), то привлече вниманието ми с името на издателя, бащата на Райна Костенцева и съпруга на художника модернист Макс Мецгер.

Харесвайки илюстрациите на Макс Мецгер в стил модернизъм/авангард и колекционирайки книги с негови илюстрации от 1920-те и 1930-те, след „Неделника“ реших да си купя новото (и разширено) издание на „Моят роден град София“ на Райна Костенцева и да се потопя в годините след Първата световна война и в живота на този изключителен, но малко познат художник.

След Първата световна война Райна Костенцева попада в затвора край Мюнхен. Това са дните на Баварската съветска република (април 1919). През ноември 1918, след края на войната, баварската династия Вителсбах абдикира и е създадена Демократичната и социална република Бавария. Изострянето на конфликта между партиите води до убийството на министър-председателя Айзнер и създаването на Баварска съветска република. Интелектуалци като Ернст Толер застават в първите ѝ редици. Баварската съветска република скоро е потушена от дяснонационалистическите войски на регионалното правителство в Бамберг и на социалдемократическото правителство на Райха. В последвалите гонения Райна се оказва в затвор край Мюнхен. И там един „другар от театралния семинар (Макс Мецгер), сторонник на революцията“ предлага на Райна да се омъжи за него и така „да стане легална“. Двамата се женят и идват в България.

Преди това Райна Костенцева има един друг забележителен съпруг, Август Розентал.

Райна разказва с много любов спомените си за този снажен и с горда осанка млад художник, благороден по характер, „луда глава“, който през 1912 хуква за фронта (без дори да е викан) и загива няколко месеца, след като се оженва за Райна. Розентал е рисувал редица фрески и икони в църкви, включително някои от стенописите на катедралата „Св. Александър Невски“. Така Райна остава без съпруг, с едно малко дете. После учи в Женева, слуша лекции на Ленин, след това учи в Мюнхен, където се и запознава с втория си съпруг Макс Мецгер.

Една от ранните и забележителни илюстрации на Мецгер е маската (ксилография) на Ленин в списание „Пламък“ на Гео Милев, където

художникът ясно заявява таланта си да прави стилизирани портрети на известни личности.

Малко след това Макс Мецгер ще нарисува редица портрети на български поети в „Антология на българската поезия“ на Гео Милев. В по-късните години илюстрациите на Мецгер добиват по-агресивен вид, в стил авангард или конструктивизъм.

Редица книги от 1920-те и 1930-те, илюстрирани от Макс Мецгер, могат да бъдат видени в новоиздадения каталог „Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков“.

Колоритни са описанията на Райна Костенцева за характера на Мецгер. „Когато през 1929 наследих бащиния имот, разказва Райна, М. Мецгер се видя с пари и се разхайти. Измени на позициите си и аз се отказах да го издържам през 1932 година. С това, което успях да спася от неговите разхищения след продажбата на бащиния имот, закупих два апартамента...“. В книгата „Моят роден град София“ Жени Кайзер, българка, живееща в Мюнхен, разказва за срещата си през 2008 с Ингеборг Мецгер-Клет, дъщеря на Райна Костенцева и Макс Мецгер, която също живее в Мюнхен. Ингеборг споделя спомени за последните години на Мецгер, който „след крайнолявата си фаза през студентските години, след творческите си изяви като художник модернист и сценограф, завръщайки се в Мюнхен, служи като завеждащ културата при националсоциалистите и след края на Втората световна война и двегодишен престой в лагер става социалдемократ“. Макс Мецгер завършва кариерата си като преподавател по рисуване, умира през 1979 в родния си град Колумбах, Бавария.

Така завършва бурният живот на Макс Мецгер, преминал метаморфозата от анархокомунист до националсоциалист, един от най-талантливите и малко познати илюстратори на книги.

Росен Петков


+++

Книгата „Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков“.


+++

Повече за изданието можете да чуете в разговора на Радослав Чичев с Росен Петков в ''Аларма'', БНР (29.09.2021)

тук

+++


Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 01 / 2022, 70 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук