Иван Русев / корица на книгата

Основен фокус на книгата „Разказ за Пътя и Каменни истории“ е изграждането на първия и единствен по рода си частен скулптурен парк в България, намиращ се в Арт център – Илинденци, както и механизмите му на действие. Изданието документира в детайли 20-годишната история на центъра, отбелязана неотдавна. Освен солидна текстова част то включва и богат илюстративен материал. Трудът на Иван Русев предлага широкоспектърна информация за организираните през годините събития, за процеса на общуване и обмен, за творческия похват и натрупвания. Ценна база данни, която би могла да послужи като основа за бъдещи проучвания, за научни изследвания, но и като модел за развиването на нови инициативи от подобен характер.

Книгата по същество е авторефлексивна, тя систематизира и изследва с подчертано чувство за историчност собствен опит и действия, като представя автора в двете му амплоа – на скулптор и организатор. Но тя не е само данни и статистика, а нещо повече – в нея Иван Русев ни въвежда в своя свят на търсения, преследвани и постигнати цели в областта на изкуството. И го прави по един открит, вълнуващ и щедър начин, в дълбочина.

Първата част на книгата предлага увлекателен разказ за израстването и развитието на бъдещия скулптор. Той проследява ранните творчески години на Иван Русев и формирането на възгледи и позиция, избора на камъка като основен работен материал, както и първите поръчки и участия, в които ключовият елемент се оказва илинденският мрамор. Книгата ни запознава с основните характеристики на този материал, както и с историята на най-големите каменни кариери на Балканския полуостров – тези над село Илинденци, за да достигне до извеждането на идеята за създаване на скулптурен парк именно в близост до тях. А това се случва в края на 80-те и началото на 90-те години на XX век след важни международни участия и срещи. Включени са и сравнителни исторически данни, свързани с първообраза на Арт център – Илинденци – симпозиумите в Линдабрун и Санкт Маргаретен (Австрия), където водещ принцип е работата в общност, а не „на парче”. Работа, която позволява осмислянето на комплексното въздействие на един скулптурен парк като цялостен организъм, съобразен с конкретна среда, където всяко отделно произведение има точно определено място и функция.
Във втората част читателят може да се запознае с по-важните събития, организирани в Арт център – Илинденци – с ежегодните скулптурни симпозиуми и срещи, интердисциплинарните прояви, празниците, сътрудничествата, инициативите, с множеството участници. Проследяването на тези събития е допълнено и от подбрани текстове, публикувани от и за организаторите на дейността в центъра за изкуство, както и с цитати от мнения на участници за процеса им на работа.
Освен хронологичното следване на събитията тази част извежда и базисните принципи на организация на центъра, свързани с неговото финансиране, с изграждането на специфична и балансирана програма, както и с прецизен подбор на участниците, с развиването на социално ангажирани проекти, въвличащи местната общност, както и с образователни програми с участието на ученици и студенти по изкуство, с организиране на
събития не само в областта на скулптурата, но и на живописта, както и музикални прояви.
Тук научаваме и защо пред индивидуалните са предпочетени съвместните участия, защо и как се работи по функционални проекти, свързани със средата, както и по мащабни дългосрочни скулптурни проекти.


Центърът за изкуство в Илинденци е водещ артистичен проект за Иван Русев, но паралелно с него той осъществява и свои индивидуални скулптурни проекти и участия по цял свят. Включените в книгата рубрики „Паралелни проекти” и „Дейност извън Илинденци” позволяват да се научи, в първия случай, повече за реализацията му като скулптор, за творческата му концепция и мащаба на постигнатото от него през годините, а във втория – за осъществяваната от фондацията дейност извън територията на Арт центъра.

Като цяло книгата обобщава приноса на Арт център – Илинденци като неразделна част от съвременното развитие на българската скулптура, а и на изкуството в страната като цяло. Смело обаче може да се твърди, че постигнатото в центъра за изкуство представлява важно културно наследство и в полето на световната практика, а настоящото издание го доказва по категоричен начин.
 

Смислови групи: