Галерия (1)

Орфей Миндов / Ритъм

4 – 6 май 2018

ПРЕДСТАВИТЕЛНА ИЗЛОЖБА НА СЕКЦИЯ „ДЪРВОРЕЗБА“ НА СБХ И ХУДОЖЕСТВЕН ОБЛОГ В ТРЯВНА, ЧАСТ ОТ ДНИТЕ НА ДЪРВОРЕЗБАТА

Традициите са началото, посоката, ценностите. Тлеещи въглени. Те са живи в Трявна. Пази ги Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ и ги предава на младите. Това е мисия, служение в храма на изкуството, което е самият живот. Хубаво е, че

Дните на дърворезбата в Трявна се превръщат в голям празник

– на училището, на града, на майсторите и творците на красота. Това е бъдещето. Посоката е вярна.

В галерия „Казаков“ към Специализирания музей в Трявна на 4 май бе открита представителна изложба на изявени български творци – скулптори и резбари от различни поколения, представители на различни стилови направления в нашето пластично изкуство. Обединява ги любовта към дървото като материал, може би най-трудно поддаващ се на обработване поради самото му естество – предишният живот в него. Чувство на отговорност има творецът, който работи с дърво: той му дава нов живот, нова форма и така го увековечава. Това е съдба. В нея са енергията и вярата, че оставя нещо, което ще пребъде.

В изложбата са показани творби на Антон Дончев, Роберт Цанев, Орфей Миндов, Мариана Манева, Николай Мартинов, Георги Великов, Ангел Стефанов, Йордан Йорданов, Боян Александров, Николай Златанов, Иван Цекин и др.
Българската модернистична резба държи най-силна връзка с традицията – Антон Дончев, Ангел Стефанов, Христо Кирилов и др. В нея са дълбоко вкоренени емоционалните състояния на Аза, на човека, който се люшка между радостта и страданието, две бездни, между които търси мир. Там са ежедневният труд, домашното огнище, закрилниците на дома и духовете на предците. Там е силата на рода, могъществото на безплътните сили – ангелите и светците, там е Христос на кръста, християнството и православието. Това са нашите опори като народ. Тези теми са винаги актуални, независимо от стилистичните варианти и избора на гледна точка. Те присъстват в нашето изкуство, защото са самият живот.

Антон Дончев е от авторите, с които българският модернизъм достига своя апогей и завършеност. Всяка негова творба носи философско послание. Неговите хора, животни и птици са неразривно свързани, те са част от руслото, в което тече животът. При Антон Дончев всичко е живо, свързано и подчинено на един ритъм – съществуването. Страдат всички, болката е присъща на живите същества, тя е част от непресъхващата мъдрост на целостта, на узряването. Всяко негово създание, работено в дълбок релеф, представено в композиция с други живи създания, има своя индивидуалност. Това постижение на големия наш скулптор остава ненадминато в модерната българска резба.

Ангел Стефанов носи своя чувствителност към дървото. Неговото изкуство продължава духа на традицията, стои на дълбоки духовни опори – в християнската чувствителност, в патриархалната атмосфера, в почитта към жената.
Николай Златанов възкресява една позабравена модерност – ренесансовата, през погледа на надничащия творец, наблюдаващ и изследващ света от своя прозорец.
Втората група автори са представители на постмодерното обновление в българското дърворезбено пластично изкуство. Техният прочит на битието и времето има различна гледна точка, авангардни визия и изказ. Това е навлизане в пространството на премълчаното, на недоизказаното, преживяното и осмисленото. Постмодерният прочит на действителността не си служи с много изразни средства, за да я покаже и разбере. Достатъчно е да се улови мигът (Роберт Цанев, Иван Цекин), ритъмът (Орфей Миндов), вибрациите (Йордан Йорданов), енергията, която движи всичко живо. Светът се завръща към началото, следва ново раждане (Николай Мартинов), опит да се подреди и организира битието. Вечните съмнения, пораждащи симетрия в отношенията или пък губещи връзка помежду си (Георги Великов). Фрагментарността на живота търси пълнота, всеобхватност, тоталност. Пътища, през които да изтече, за да се роди отново.

Своеобразен венец на Дните на дърворезбата в Трявна бе художественият симпозиум „Облог в Трявна“, който продължава над 200-годишна традиция, чието начало е поставено през 1808 г. с изработването на двете слънца в Даскаловата къща. Петима скулптори – Мариана Манева, Валентин Митев, Явор Танев, Стилиян Стилиянов и Роберт Цанев, се състезаваха за приза „Уста“. В продължение на три дни те трябваше да изработят своите творби, които да бъдат оценени от жури и показани пред читалище „Пенчо Славейков“ в Трявна. Както можеше да се очаква, авторите демонстрираха съпричастност и уважение към традициите. От творбите им може да се долови възрожденска интимност и поетична лиричност. Духът на града на майсторите на най-старата възрожденска резбарска школа, духът на Славейкови и техните произведения могат да да бъдат усетени в представените скулптури, изработени от цяло дърво. В тях са пресъздадени теми като любовта между двама души, красотата на жената и нейната социална роля, флорални мотиви и др. Творбата на Робърт Цанев бе отличена и спечели облога.

Смислови групи: