3 – 23 април 2019
галерия „Академия“, НХА

Група „Градът“: Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Недко Солаков и Филип Зидаров.
 
Изложбата на група „Градът“ е събитие, което ни кара да погледнем назад. И да прокараме мислен мост към настоящето, а защо не и към бъдещето. Изявата на знаковата за 80-те години на ХХ век група и тогава, и сега предизвиква интерес, провокира дебат, поставя нееднозначни въпроси.

Естествено е група „Градът“, обособила се 1986 г. и станала особено популярна с едноименната изложба през 1988 г. в галерията на Съюза на българските художници на ул. „Раковски“ 125 в София, да провокира в онези години лавина от интерес.

През призмата на експозицията от 2019 г. напълно закономерно е поставянето на въпроса защо група „Градът“ някак е актуална и днес. Отговорът е в нейната знакова и многоаспектна за българското изкуство роля.

За група „Градът“ никак не е лесно да се пише. По няколко причини. Тя не е просто творческо обединение, тя е общност от ярки индивидуалности, обединили усилията си в един преломен за страната ни период и моделиращи цялостната социо-културна панорама от края на 80-те и началото на 90-те с дейността си.

В края на 80-те години изкуствоведът Филип Зидаров събира младите, но вече утвърдени живописци Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Недко Солаков около идеята за изложба „без картини“. Така те срещат различни форми на художествена изразност, при това с институционална подкрепа – в изложбената зала на СБХ (това става възможно благодарение на подкрепата на Иван Кирков). Художниците реализират един по същността си постмодерен акт, който е и маркер за синхронизирането на българското изкуство с международните художествени процеси. Като към това е редно да се прибави, че със средства като „игра“, „парадокс“, наслагване на смисли и прикриване на същностите в дълбочина тези млади творци успяват да надмогнат условностите на системата, да реализират пробив и да продължат нататък. Ключът от отзвука и значимостта на тези художници, обединени в група, се крие именно в „нататък“ и „отвъд“. Всеизвестно е, че в средата на 80-те години в българския художествен живот има раздвижване. Художниците от „Градът“ не са единствените, но при тях платформа, добре обмислените като концепция, сгъстени като реализация иновативни изяви в периода 1988 – 1992 г. провокират естествено силен резонанс. (През 1988 г. началото е поставено от изложбата „Градът?“; през май 1989 г. със съдействието на ДП „Вторични суровини“ в Габрово е изградена „Вавилонска кула“; през 1990 г., по време на последния конгрес на ДКМС, групата осъществява пред НДК акцията „Хамелеон“, която е официално поръчка от ДКМС с предоставен „материал“ от непопълнени членски книжки. Под въздействие на вятъра хамелеонът става ту червен, ту син и като се замислим в социополитически план тази творба има пророческа мисия; през 1990 г. по покана на галерия „Бонингтън“ към Политехническия университет на Нотингам, Англия, група „Градът“ прави първата си изложба зад граница, наречена „Градът Утопия“; през 1991 г. става факт и поредната неконвенционална проява – кратковременната „експозиция“ „Градът на тавана“ в таванското ателие на художника Дари Милев.)
При всяка форма на изкуство и за картина, и за инсталация, обект, пърформанс са важни идея, средства и взаимодействие. Силна страна на художниците от изложбата „Градът“ още в зората на творческия им път е владеенето на тези три понятия. А постоянството и въздействието оставят следи – в съзнанието на хората, в обществената нагласа, в личната еволюция... От хоризонта на днешния ден изложбата в галерия „Академия“ е смислов мост между тогава и сега. Като концепция тя съдържа няколко слоя, представени визуално и семантично. В най-горната част на галерията пояс фотографии документира градежа на експозицията „Градът?“ от 1988 г. и в контекста на линия на времето подрежда съвместните изяви на групата.

Интергирането на произведения от самата изложба – „Тичащият човек“ от Вихрони Попнеделев, „Фрагменти от рисувания фолксваген“ от Божидар Бояджиев, „Улицата“ от Греди Асса, „Сандъче-чекмедже“ от Недко Солаков – овеществява усещането за историчност и усилва актуалността на творбите. В следващия пласт на експозицията, условно свързан с „настоящето“, са включени произведения, които са създадени след 1992 г. Така редом с колективната страна е представена косвено и личната еволюция на всеки от петимата артисти. Едни автори разчитат на пределната експресия на живописта, други отхвърлят класическите средства и се обръщат към неконвенционалните форми, но не това има значение. Изявени творци за българския и световния художествен живот, шестимата членове на група „Градът“ представят и своеобразни „прогнозни“ посоки на бъдещето. Третият смислов слой на изложбата, бъдещето, всеки може да изгради на базата на видяното, пречупено през един важен сегмент от експозицията – лично презентираните концепции на всеки от участниците в групата. Тяхната гледна точка придава онзи финален щрих, който допълва представата на зрителя и генерира отворен край. За мен създаденото звучи актуално и днес, защото онагледява измерения на свободата, а авторите заедно и поотделно демонстрират обхвата на нейните граници.