Галерия (2)

Албена Михайлова / Общ кадър от САМСИ: Фиктивни биографии, 2019 четириканална видеоинсталация, 4,5 х 15 м, всяка 9,30 мин., loop

3 октомври – 17 ноември 2019
НГ/Софийски арсенал – Музей
за съвременно изкуство

Връзката природа-общество-индивид и изборът на гледна точка към света са в основата на самостоятелната изложба на Албена Михайлова „Фиктивни биографии“. В пространството на музея се разгръща мултимедийна творба на четири екрана, както и изнесена извън визуалното поле аудиокомпозиция. Изложбата включва и произведения от началото на творческото развитие на авторката, които тя свързва с последната си творба чрез собствена драматургия. Изложбата се организира по покана на куратора Надежда Джакова и е петата от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.

„Фиктивни биографии“ е заглавието на монументалната четириканална видеоинсталация на Албена Михайлова, която представя общ поглед към личното и към живота като част от цикличността в природата. Авторката избира главен герой за всеки от четирите клипа: участват Моника, Найла, Шунге и самата Албена. Думата фиктивни в заглавието ни спира да очакваме каквото и да било изобразяване на житейска последователност на четирите жени в зряла възраст. И все пак става въпрос за биографии. Албена Михайлова създава едно изключително филмово есе, което се движи между измислица и абстракция, реалност и мечта, анализ и визия, индивид – колектив. В текста към проекта художничката споделя: „Природата и нейните елементи са свързани с хората, с техните психични и физически състояния, но също и с техния начин на живот или обществено-политически възгледи.“

Резултатът е нов подход към жанровата кинематографична автобиография.
Художничката акцентира върху идеята за идентификация с изключително силно представяне в музейното пространство. Всеки видеоклип с продължителност 9,30 минути е съставен така строго, че движението, паузата, визията са координирани. Зрителят попада в четириканалната видеоинсталация не само в средата на съответния пейзаж, но и в световен пейзаж, сякаш всички направления са отворени. Звукът от многоканалната инсталация се прехвърля в друга част на музейното пространство. В допълнение към естествената звукова среда корейската композиторка Шунге Ли наслагва аудиопейзаж върху оригиналния тон. Композицията посреща посетителите от входа и изисква ориентация. Можем ли да усетим света на тъмно още преди да сме го видели?
Всяка от четирите жени избира различен географски регион за емоционалното си социополитическо преживяване: планинска верига, море, ледник или пустиня. Видеоклиповете са изградени по подобна структура: личността си проправя пътя; ръцете ù търсят тактилна връзка, мост на вътрешното с реалността, независимо дали хвърля камъни, плува във водата, разпръсква пепел или преминава пясъчни дюни. В определена топографска точка движението застива и пейзажът става вечен.

Композиторката Шунге Ли споделя своите размисли в непосредствена близост до ледената маса на глетчер. Нажла Осейран, фотограф и документалист, изплува на брега на остров Лесбос, разказва за миналото си на бежанка от Ливан. Моника и Лариса Роменски са се решили на ритуален акт, граничещ с лудост – те разпръскват праха от урните на починалите си родители на любимо за тях място и по този начин ги събират отново. Албена Михайлова, авторката на видеото, престоява седмица в пустинята при гранични обстоятелства – без вода, без ток и комуникации, за да узрее концепцията ù за тази видеоинсталация.

Последните кадри на всеки клип са завладяващи пейзажи, редуващи деня с нощта. Дали жените са предприели тези рискови пътувания, за да изпитат лъчите на залязващото слънце или изгрева, или за да преосмислят света? Митологични героини, завръщащи се от неделен излет?

Впечатляващо е как във филмовата композиция на Албена Михайлова екстремните региони, засегнати от туристически и клиширан имидж, стават одухотворени. Сякаш няма нищо по-естествено от избирателната връзка между тялото на жената и пейзажа, което става особено ясно в частта на Албена. Благодарение на гениалния монтаж наблюдателите могат да изживеят как тялото става едно с обкръжението си. Камерата не само наблюдава жените в движението им в природата, но също така следва движението, сякаш ние наблюдаваме себе си, докато пътуваме, и почти се слива с погледа на главния герой.

Заглавието на видеоинсталацията „Фиктивни биографии“ е и заглавие на изложбата. Албена Михайлова показва и ранни творби, създадени в България през 80-те и началото на 90-те години. Тя прокарва мост към графиките и серията документални фотографии на лендарт пърформанс. Стилистично напълно различна, художничката още в ранните си работи преплита в търсенията си темата за голямата природа, за да повдигне екзистенциални въпроси.
„Езерото и лентата“, лендарт пърформанс, проведен през април 1985 г., е значим за историята на българското изкуство по две причини. На първо място е един от най-ранните пърформативни актове в страната. Художничката се появява изненадващо на язовир „Мурла“ край град Сопот. Концепцията, времето и мястото са добре премислени, но публика няма; да не забравяме, че се случва по времето на режима. Лендарт пърформансът се провежда пред погледа на случайно присъстващи младежи и остава запечатан за потомството само от обектива на фотоапарата. Авторката може да бъде видяна в лодка, докато пуска бяла хартиена лента, разгръщаща се спираловидно върху водата, по брега, около дърво. Природата става съавтор на творческия жест на освобождение. Албена е нежен бунтар в тайна, пълен с поетична меланхолия.

Отнесено към контекста на съвременното изкуство от края на ХХ век, комбинацията от пърформанс с лендарт не е характерна за културния пейзаж в България. С „Езерото и лентата“ Албена Михайлова отговаря на мъжкия роботизиран жест на Робърт Смитсън. Неговата творба „Спиралният кей“ от април 1970 г. на Голямото солено езеро в щата Юта, САЩ, изградена за три седмици с помощта на тежка екипировка, съществува и днес. Художничката противодейства чрез своя акт на каменната спирала с женствена, крехка и мимолетна естетика.

***

Със специални благодарности на:
Рейнхард Манц, оператор и технически поддръжник, Шунге Ли, протагонист и композитор на аудиоинсталацията, Моника и Лариса Роменски и Найла Осейран, протагонисти и близки до сърцето ми хора, и Андреа Домесле, съмишленик и ко-куратор на проекта.
С финансовата подкрепа на Комисията за филмово и медийно изкуство на кантоните Базел Град и Базел-Ландшафт.

Смислови групи: