9 септември – 9 октомври 2021
Водната кула, Plus 359 Gallery – София
Проект ERRORS., от серията Color Interactions на Георги Георгиев – Jorrras разгръща в нова посока неговата програма за деконструкция на образа, пренасочвайки този път фокуса на изследване от изразния потенциал на текстурата към този на цвета. Така основна изразна форма става петното, към което артистът подхожда c техника, въвличаща в равноправна употреба маслени бои и маслен пастел, цветни моливи и химикалки, темпера и акварел, колаж.
Насочвайки вниманието си към изразността на цвета, Jorrras на практика надгражда своя подход за структурен отказ от иконично или иконографско осмисляне на образността, мислена в която и да било конвенционална – артистична или всекидневна – форма на визуалната култура. Следвайки тази логика, и новият му визуален експеримент се движи от философски по рода си предпоставки, инспириран от стремежа за проучване на самите условия за възможността на образа и визуалното.
В този контекст всяко от петната действа като проявление на цвета, откроено на белия фон, във форма-следа, уловила енергията на творческия импулс.
Културно кодираните изразни форми се разколебават, изпъквайки на бялата повърхност,
удвояваща цветните петна във визуални отклонения – ‚грешки‘ в системата от норми на общоприетия визуален език, които Jorrras отказва да коригира, овладее, или заличи... Той прецизно ги проучва, поощрява, колекционира, деконструира и трансформира – отнема, продупчва, изрязва, прилепя, добавя, рекомпозира хартията и платното в колажно претворени белези, набраздяващи празнотата на бялата двуизмерна повърхност, с което едновременно изтощава всяка перспектива и разкрива за погледа невъобразими иначе трето, четвърто и n-то измерение на визуалния образ. По такъв начин работите в изложбата девалвират концепциите за хоризонт и перспектива, като за сметка на това изправят погледа пред поредица от продуктивни опозиции: между перспектива и измерение, между творческо съзнание и творческо въображение, между създаването на художествен свят и разкриването/конструирането на нови физически измерения.
Георги Георгиев jorrras / 2
Георги Георгиев jorrras / 3
Този подход на работа практически снема и хоризонта, и проектиралото го съзнание, заличавайки не само правата, но и всяка друга перспектива, за сметка на множество нови измерения, създавани посредством импулсивни, енергийни пробиви, разрези и разкъсвания, които Jorrras осъществява в бялата хартия, в платното и рамката на паспартуто, с неочакван спектър от инструменти – различни по вид и характер остриета и дори такива като бормашина, прободен трион, които Jorrras въвежда в множествен режим на действие – и като средство за рисуване, и като инструмент, дълбаещ, раздиращ в пространството нови измерения.
Бързият, интуитивен изказ на работите
е провокиран именно от нетолерантността към възможността за заличаване на грешките, характеризираща изразния потенциал на хартията.
Той се състои в изведен до водещ принцип отказ от поправяне на грешката, за сметка на нейното внезапно одухотворяване, чрез трансформацията ù в друга форма на живот. Така, на фона на хартията, петната действат като свободни от необходимост естетически отклонения – смислови излишъци, реторически пробиви в живописния акт, при които мазката е не просто автентичен артистичен подход и гарант за художествената техника, изобразила външни на артиста символни (природни, културни или социални) светове.
Изведеният от Jorras подход отива по-натам, осмисляйки петното като индекс, следа, живописен остатък и физически белег от символните светове на живото творческо въображение. Жестът на всяко от цветните свидетелства е неповторим психосоматичен индекс на моментна сетивно-идейна вибрация, уловена в събитийността на творческия процес, рамкиран в отношението между бялата хартия, цвета, емотивно-рефлексивното тяло на артиста и краткосрочната памет на използвания творчески инструмент. В такава визуална пермутация всяко от цветните петна свидетелства за естетически режим на чиста сингуларност, обобщаващ показаните в изложбата работи, въздействащи като цветни хайку, за които хартията не е просто двуизмерна повърхност, а самото празно пространство. Нищото, в чийто контекст различните цветни жестове (поетични, иронични, драматични, романтични, шеговити) от общението между артист и свят са извадени наяве и въведени в свободен режим на взаимодействие със себеподобни.
Движени от характерния за Jorrras стремеж за конституиране на собствен визуален език, свръх-абстракциите, в основата на това
проучване на възможностите на 'нищото',
се осъществяват в динамиката на отношенията между неповторимостта на цветните „отклонения“, празнотата на бялата повърхност и дисекционно разкритите в нея първични и вторични празноти/пространства. Техните отношения фундират граматика на образността, в правилата на чиято игра е заложена иманентна провокация към наблюдателя – за преосмисляне на установените пред-разбирания за същността и стойността на образа, за съществуващите и възможните техни взаимоотношения и не на последно място – на комуникативните им режими с погледа на зрителя.)
Текст и фотографии: Plus 359 Gallery
