На 1 февруари (т.г.) в Кюстендил бе връчена Националната награда за живопис „Майстора“ за 2019 година. На фона на великолепната живопис от изложбата на миналогодишния ù носител Захари Каменов се състоя и церемонията. Името е седмото поред от новата история на приза, вписано до предшестващите го Анета Дръгушану, Николай Майсторов, Станислав Памукчиев, Ивайло Мирчев, Свилен Блажев и Андрей Даниел. Очакваме в списъка с лауреатите да се добави и името на новия награден…

На рождения ден на Владимир Димитров – Майстора, превърнал се в традиционен празник, отново се радвахме на прекрасно време в Кюстендил, а слънцето, както всяка година на тази дата, като по някакъв знак свише озари събитието с нова светлина. За осми път (от 2012 година) това най-голямо отличие за изобразително изкуство се връчи неслучайно именно тук, в може би най-известната и посещавана художествена галерия в страната, носеща името на Майстора, святата личност на българската живопис.
През декември 2019 на свое заседание Управителният съвет на СБХ гласува следния състав на журито за наградата: председател Любен Генов и членове: художниците Станислав Памукчиев, Захари Каменов, Антон Стайков, Долорес Дилова, Иво Бистрички, критиците Марин Добрев, Румен Серафимов и Анелия Николаева, както и художниците Мариана Каракостова и Свилен Блажев, като представители съответно на Министерство на културата и на Община Кюстендил. На 18 декември журито заседава и разгледа всички мотивирани предложения за наградата, обсъди авторите и изложбите им и определи петте номинации на Веселин Начев, Димитър Петров, Елица Тодорова, Йордан Кисьов и Румен Жеков.

Варненският живописец Веселин Начев е най-новият носител на приза „Захари Зограф“ и един от миналогодишните номинирани за наградата „Майстора“. Новото предложение бе сред най-добре мотивираните и този път. Сред посочените му изяви се открояваше изложбата „Дуарнене“, открита в края на миналата година в Градска художествена галерия – Варна, в която Начев бе представен успоредно с други трима значими съвременни живописци: Милко Божков, Мими Добрева и Гълъб Гълъбов.
За Димитър Петров, автор добре познат не само на кюстендилската артистична общност, предложението дойде именно от родния му град. Митко Петров живее и твори в София и с десетките изяви в столични галерии, както и с изложбите си в страната и чужбина си създаде авторитет на един от най-последователните и сериозни наши живописци. Една от значимите му прояви през 2019 г. беше истинско събитие за плевенския „Арт-център“. Изложбите „Солено синьо“ в галерия „Пролет“ в Бургас и „Там някъде…“ в софийската „Нюанс“ допълваха добре обоснованата заявка за награда.
За Елица Тодорова каквото и да се каже би било недостатъчно, особено в Кюстендил, където името ù е известно на малки и на големи и се произнася с респект. Житейският ù път е здраво вплетен в културния живот на града, а творческите ù реализации са важна част от историята на изобразителното ни изкуство, но и активна и свежа съставна част от настоящето му. Миналата година в галерия „Владимир Димитров – Майстора“ беше организирана голяма изложба по повод 90-годишнината на Елица, събитие, заслужило ù официалното предложение за наградата и дало основание на журито да я номинира.
Йордан Кисьов, роден 1945 година, повече от пет десетилетия поддържа нивото си на един от най-интересните български творци, разчупил представите за живопис и отворил границите ù. Кисьов живее и твори в Силистра, но в галерия „Райко Алексиев“ и на „Шипка“ 6 в София реализира едни от най-силните си самостоятелни изложби. Съумял в десетилетията да съчетава работата си на уредник и около 20 години като директор на ХГ – Силистра с мащабна творческа дейност, създавайки значителни по обем и качество произведения. В миналогодишната си голяма и впечатляваща изложба на „Раковска“ 125 в столицата художникът събра произведения от три свои тематични цикъла: „Утаено време“, „Пълно – празно“ (с рисуваните контейнери) и „Между небето и водата“.

Другият номиниран – Румен Жеков, живее, твори и преподава в Пловдив. През 2019 Националната галерия организира голяма негова изложба „Избрано“, заради която заслужено беше предложен за наградата, а впоследствие и номиниран. Експозицията бе част от тематичната поредица „Българските художници днес“, а в този мащабен проект Жеков беше представен от изкуствоведката Диана Драганова-Щир. Активността на автора през годината с редица реализации и участия в други събития в Пловдив и страната правеха кандидатурата му още по-убедителна за журито.

От предложените творци останаха и такива, които за съжаление не събраха достатъчно гласове, за да попаднат в номинациите, а сред тях бяха сериозни автори като Кънчо Кънев от Русе, Валентин Топалов от Перник и др. Впечатление прави това, че в настоящото издание селектираните художници са от различни райони на страната, а и изявите им не са съсредоточени само в столичните галерии. Авторите са от различни поколения и с разнопосочни търсения. Такава е тенденцията и в избора на жури – опит да се намери необходимото разнообразие и баланс в представителството на различни поколения авторитетни живописци и на критици с богати познания и разностранен поглед върху случващото се в цялата страна.
Преди да стигнем до името на новия лауреат би било редно отново да изкажем благодарности. Неведнъж сме изразявали удовлетворението си за това, че след повече от две десетилетия една добра традиция е възродена. Всъщност справедливо би било да приемем, че през 2012 година наградата „Майстора“ бе учредена наново, а наш дълг е да напомняме и да не забравяме хората, които направиха това възможно. На първо място това е кметът на Кюстендил г-н Паунов. Лично на него и на общинския екип дължим това и благодарим! Прекрасно е, че фокусът на това важно арт събитие е изместен от обичайния център (столицата) към един чудесен български град, какъвто е Кюстендил, и към места, свързани с личността на Майстора, което превръща в незабравимо преживяване тази своеобразна културна разходка.
Заслуга за учредяването на тази награда имат и г-н Михаил Калдъръмов, бивш директор на галерия „Владимир Димитров – Майстора”, както, разбира се, и настоящият достоен и сърцат неин управник Вальо Господинов, който неуморно работи за обновяването и осъвременяването на това място. Отново ще изтъкна и специалната роля за възраждането на наградата, която изигра свързаният с Кюстендил впечатляващ живописец Свилен Блажев. За целия авторитет на това събитие допринесе абсолютната съпричастност и на Министерството на културата на Република България. Чрез неговата значителна подкрепа, с тежестта на министерския подпис в тристранния статут, приет по времето на г-н Вежди Рашидов, наградата има своята истинска национална значимост. И разбира се съучредителната и обединителна функция на Съюза на българските художници, на секции „Живопис“ и „Критика“ и на професионалния и логистичен потенциал… А благодарност дължим и на целия екип на ХГ „Владимир Димитров – Майстора” за организацията и топлото гостоприемство!

По регламент на втория етап от гласуването, този от номинираните, който получи най-много, но не по-малко от 51% от гласовете на журито, печели наградата. Тазгодишният лауреат събира убедителните десет гласа от единадесет възможни. В безспорните качества, отреждащи му това място, ще видим още един типичен пример за творческа личност, неотклонно вървяла по дългия път от най-ранните прояви на яркия си талант, през скромността и трудолюбието, през упоритото постоянство, до откровението и честността на доказването, до абсолютната отдаденост и искреността на последователно достигнатата творческа зрялост.
За наградения преди две години (2018) си позволих да отбележа, че е първото изключение в новата история на събитието и че в още едно отношение води дори на всички отличавани чак от началото, поставено през седемдесетте години на миналото столетие. Сегашният награден отнема лидерството и по двете позиции, характеризиращи изключителността на лауреата от 2018 година.
Настоящият е родом от Търновско, но по-късно свързва завинаги живота си с един град, в който твори и до днес. През 1954 година завършва живопис в Художествената академия не при кого да е, а при Дечко Узунов. По-късно още една съдбовна среща, в буквалния и в преносния смисъл, повлиява на бъдещия творец. Това е срещата именно с Майстора и творчеството му. Сигурно много художници са се вдъхновявали от таланта на тази магнетична и свята личност, но малцина са тия, в чиито платна може да се усети енергийната чистота на неговия дух, без оттенъка на прякото сходство и елементарното подражателство. В това творчество усещаме деликатния резонанс на нов пластичен трепет, на вибрации в други честоти, на индивидуално изведени стойности, автентични и несравними, с толкова много светлина в разкриващите се пространства. С феерии от светлина!

След като завършва академията, се установява в града, на който трайно посвещава живота си и в който успява да се утвърди като един от най-ярките творци за десетки години наред. Художник със свой почерк, разпознаваем и впечатляващ майстор на маслената живопис и акварела, с активни участия в почти всички организирани изложби. Става член на СБХ през 1965 г. Оттогава дълги години всеотдайно работи и като творчески секретар на Окръжната група на художниците. Дълъг е списъкът с многобройни самостоятелни изложби, с участията в национални, общи и регионални изложби у нас и в чужбина, в международни пленери и т.н. През 1986 г. пребивава в ателиетата на СБХ в Париж. Получава награда на СБХ за портрет, Голямата награда на изложба „Струма“ 1977 г., наградата „Струма“ през 2016 г. за живопис, наградата „Миклош Каплар“ в Унгария и много други. Става носител на ордени „Кирил и Методий“ ІІІ степен (1975) и І степен (1979). Почетен гражданин на своя град Кюстендил…

Това са фактите, свързани с личността на една художничка, която скромно и лаконично, вярна на порива да бъде себе си в изкуството, казва: „Рисуването е моят живот и така ще бъде до последно!“ Нейното име е Елица Тодорова и тя е носителят на тазгодишната Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“. И ако довчера Анета Дръгушану беше водещият по творческо дълголетие носител на наградата „Майстора“ и единствената наградена жена след новото й учредяване, то от днес класацията по дълголетие ще води родената на 21 април 1929 година Елица Тодорова. Нека да ù е честита!