Редакцията на бюлетина на СБХ покани Дина Стоев, участник в изложбата „Биографично: места на преживяното. Сенки от миналото, сенки от бъдещето“, да сподели своите мисли за темата, участниците в изложбата и своята лична рефлексия.

Биографично. Сянката на настоящето

Тази изложба се занимава с две качествено различни по цел обобщения – от една страна, прегледът на широката живописна практика и от друга, търсенето на духа на време и място, белязани от изключителни събития и настроения. След началото на войната в Украйна концепцията беше допълнена, така че да обеме този пореден жесток трус в действителността ни. Направи ми впечатление, че тази ангажираност не прецизира тематичния диапазон, а вместо това търси реакции, подплатени от някакво изконно усещане за реалността, в която се намираме. Четеше се стремеж да бъде дадено пространство за големите теми като общочовешкото, душевното и духовното и за различните стратегии за справяне с тези въпроси. В заданието открих надеждата, че отвъд разликите си, вълненията и мислите ни са движени от споделено усещане за тук и сега. В крайна сметка и подходих към изложбата, въоръжен с тази моя интерпретация, както в картините, които предложих, така и в опитa да предам впечатленията си тук.

Проектът не е просто преглед на живописта, а стремеж да бъде отразен момент, който поради ред причини се усеща като повратен – амбициозна и отговорна задача, която би следвало да е споделена от всички нас. Аранжирането на сто и десет автори се превръща от художествен разбор на похвати и тенденции в смислово търсене на истината за съвремието ни, и може би най-важно – в изследване на човешкото по принцип, в метафизичен и дори етически въпрос.

Ангеларий Димитров / Преди (автопортрет)

Не си позволявам да търся отговор на този въпрос в чисто естетическото, нито пък в личната интерпретация. Той трябва да бъде усетен между произведенията, на предела на субективните ни интелектуални и творчески прочити, където те сборно образуват нещо отвъд себе си. Разбира се, да се мисли за една колективна изложба от такъв мащаб като за единен организъм може да бъде видяно като изместване на критическия дискурс, но считам, че такъв прочит е наложителен.

Истината за времето, в което се намираме, би могла да е в целостта, образувана от всички тези произведения.

Сега това изглежда още по-важно, защото може да отрази точно човешкото преживяване, насред събития, които предполагат обострянето на всичко, което ни прави хора. Заради това, именно отвъд индивидуалните артистични посоки и подходи очаквах да видя някаква споделена душевност, която реагира на света. Очаквах там да е истината за този момент, неназовима, но присъстваща. Трябва да призная, че не я откривам между картините, а само в някои от тях.

Биографично  / Поглед в изложбата 

Въпреки това намирам потвърждение на една малко по-различна истина – за изкуството и за човека. Художественото занимание може да бъде отворено поле за преработване на действителността –

за личното и за споделеното, за частното и за общото.

Понякога изкуството е и укрепление, иззад което човек наблюдава или се дистанцира от случващото се. Друг път е скривалище, абсолютно неприкосновено и изолирано от външния свят.

И дори изследвания, които са херметично затворени в себе си, могат да ни дадат много, а понякога могат да бъдат и най-чистият израз на човешката воля. В изложбата присъстват всички тези художествени поведения. Както и, съвсем естествено, някои картини са по-добри от други. В този смисъл първата задача – прегледът на широката българска живописна практика, е постигната чрез разнообразие, което рядко може да бъде видяно извън рамките на подобен проект. За сметка на това, успехът на втората задача, която за мен лично е по-важна – да видим истината за съвремието ни – зависи от гледната точка. На пръв поглед изводите за големите категории изглеждат непостижими, защото става очевидно, че не просто преработваме реалността по различен начин, а и обитаваме различни реалности, както творчески, така и човешки. Но всъщност това само по себе си е отговор на въпроса как преживяваме действителността днес. Може да не е отговорът, който съм очаквал, но със сигурност е отговор. Това, което за едни е непреодолимо важно, очевидно не е такова за други. Аз не открих в тази изложба същата надежда, която усетих, когато четох идейния текст – че има нещо дълбоко споделено, което ни кара да реагираме. Самият факт, че бях изненадан от това, е личен повод за размисъл… ценен сам по себе си.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 02 / 2022, 18 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук

+++

Още информация за изложбата и участниците в нея можете да видите в категория Изложбен календар / Архив тук: