Наградите за изкуствознание и критика на името на Николай Райнов бяха връчени на официална церемония, провела се на 23 април в зала 1А на Шипка 6.
Церемонията се откри със специалното участие на Велян Ванков – виола, в изпълнение на композиции от Йохан Себастиан Бах и Петър Христосков. С тържествено слово наградите връчиха Румена Калчева – председател на секция „Критика“ към СБХ, Долорес Дилова, завеждащ „Изложбена дейност“ – СБХ, чл.-кор. проф. Иванка Гергова и проф. Милена Георгиева – членове на журито.
+++
Жури и номинации
На свое заседание, провело се на 17 април, жури с председател Румена Калчева – секретар на секция „Критика“ и членове проф. Милена Георгиева, чл.-кор. проф. Иванка Гергова, доц. Милена Блажиева, Татяна Димитрова, Владимир Димитров и Диана Драганова-Щир разгледа постъпилите общо 18 предложения в четирите категории за реализирани трудове и проекти в периода от 1 януари 2025 до 31 декември 2025. Журито определи следните награди:
Награди
Наградата за изкуствознание и критика на името на Николай Райнов в категория „Цялостен принос“ се връчва на чл.-кор. проф. Елка Бакалова
Наградата за цялостен принос се връчва на чл.-кор. проф. Елка Бакалова за дейността й като учен, преподавател и духовен авторитет в академичната общност която представлява изключителен принос към българското изкуствознание. Наградата се предоставя от Съюза на българските художници и е на стойност 1000 евро.
Широката общественост вероятно свързва името ѝ предимно с високите академични титли – член-кореспондент на БАН, професор, доктор на изкуствознанието. Хуманитаристичната общност познава изявите ѝ в конкретни професионални полета – като медиевист, културолог, експерт по опазване и защита на християнските паметници, доайен в областта на проучването на българското средновековно изкуство и, разбира се, като респектиращ професионалист. Именно чл.-кор. проф. Елка Бакалова поставя основите на българското медиевистично изкуствознание и на комплексния подход към изучаването на художественото наследство по нашите земи. Подходът ѝ отчита световните методологически новости – чрез него интерпретацията на фактите е изведена на ново равнище, което по правило винаги надскача тясно изкуствоведския анализ. Освен на научната работа с приноси в утвърждаването на модерни методологически основи на българското изкуствознание, Елка Бакалова се посвещава и на значителна преподавателска и обществена дейност. Повече от десетилетие тя е експерт на ИКОМОС (към UNESCO) и изпълнява мисии, свързвани с включването на важни манастири в Грузия, Сърбия (Косово) и Румъния в Листата на световното културно наследство. Тук трябва да се споменат и статиите ѝ в периодичния специализиран печат, посветени на различни изяви на творци на съвременното изобразително изкуство, които впечатляват с точността на изказа и адекватността на формулировките, както с убедителен анализ на стиловите особености на изображенията, така и на взаимовръзката между форма и съдържание в произведенията.
+++
Наградата за изкуствознание и критика на името на Николай Райнов в категория „Оперативна критика“ се връчва на Сергей Георгиев
Наградата за оперативна критика се връчва на Сергей Георгиев за специфичния му подход на критически анализ в представените статии. Наградата се предоставя от Съюза на българските художници под формата на хонорувана авторска рубрика в едногодишен тираж на бюлетина на СБХ (четири издания).
В своите критически текстове Сергей Георгиев използва по-различен подход от обикновеното рецензиране на една изложба. Той я използва като повод, през който да очертае една по-общата картина на художествената ни сцена и да повдигне въпроси, които заслужават анализ и коментар. Представените текстове, с които авторът кандидатства за наградата, представляват опити за анализ на три структурни дефицита на съвременното ни изкуство: криза на общуването, криза на идентичността и криза на паметта. Темите са свързани, но разгледани отделно, защото всяка от тях поставя различен тип въпрос към сцената — към нейния адресат, нейния образ и нейната устойчивост във времето. Този подход на контекстуализиране на споменатите проблеми през призмата на конкретни примери, както и умелото използване на критическия апарат са повод да се присъди тазгодишната награда за оперативна критика на Сергей Георгиев.
+++
Наградата за изкуствознание и критика на името на Николай Райнов в категория „Научен труд“, подкатегория „Старо изкуство – Античност, Средновековие, Възраждане“, се връчва на Станислав Станев
д-р Станислав Станев. Месемврийските църкви в проучванията на архитект Пьотър Покришкин, София: Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2025
Награда за научен труд за Старо изкуство – Античност, Средновековие, Възраждане се връчва на Станислав Станев за книгата му „Месемврийските църкви в проучванията на архитект Пьотр Покришкин”, издание на Институт за изследване на изкуствата – БАН, поради важността и комплексността на темата за медиевистичната общност. Наградата се предоставя от Художествена галерия - Казанлък и е на стойност 500 евро.
Станислав Станев е един от малкото изкуствоведи, които се занимават с история на църковната архитектура. Монографията представя в научно обращение изключително богат и ценен материал от три руски архива в Санкт Петербург. Трудът на Станислав Станев спечели журито с важността на темата за несебърските средновековни църкви в световната наука и богатия нов, трудно достъпен днес архивен материал за тяхното изследване. Монографията на Станислав Станев представя в пълнота архитектурните заснемания на несебърските църкви, които прави руският архитект П. Покришкин през 1900, неговите фотографии на архитектурните паметници в града и малко известните му публикации за несебърските църкви. Същевременно се проследява и изследването на тези паметници от други малко по-късни автори. Друга насока на текста е представянето на жизнения и професионален път на арх. Покришкин.
+++
Наградата за изкуствознание и критика на името на Николай Райнов в категория „Научен труд“, подкатегория „Ново изкуство – ХХ, ХХI век“, се връчва на проф. Чавдар Попов
проф. Чавдар Попов. Изкуството: теория и история, София: Захари Стоянов, 2025
Награда за научен труд за Ново изкуство – ХХ, ХХI век се присъжда на проф. Чавдар Попов за монографията му „Изкуството: теория и история“, издателство „Захари Стоянов“, поради значимостта на изследванията, събрани за първи път в едно общо издание. Наградата се предоставя от Художествена галерия - Казанлък и е на стойност 500 евро.
Сборникът обединява текстове на проф. Чавдар Попов, публикувани в периода от 1977 до 2023 година. Подборката на статиите и студиите, включени в изданието, илюстрира широкия спектър на професионалните интереси на проф. Попов. То съдържа изследвания, свързани с историята на изкуството; критически текстове, които очертават траектории в развитието на съвременното изкуство; теоретични анализи, фокусирани върху онтологични и семиотични проблеми на изкуството. Сборникът не просто представя професионалния път, изминат от проф. Попов към настоящия момент, но е ценно свидетелство и за пътищата по които се развива българската художествена критика и българското изкуствознание през последните почти 50 години. С оглед на значимостта на тези изследвания и събирането им в едно издание, присъждаме тазгодишната награда за научен труд в област Ново изкуство на проф. Чавдар Попов.
+++
Наградата за изкуствознание и критика на името на Николай Райнов в категория „Куратор/кураторски проект“ се присъжда на Любен Домозетски
Изложба „Васил Захариев. 130 години от рождението на художника“, Софийска градска художествена галерия, 24 септември – 23 ноември 2025, куратор: Любен Домозетски
Награда за куратор/кураторски проект се връчва на Любен Домозетски за изложбата „Васил Захариев. 130 години от рождението на художника“ поради нейния задълбочен архивен характер, научна аргументираност и способност да реконструира и актуализира мястото на Васил Захариев в българската художествена история. Наградата се предоставя от Съюза на българските художници под формата на изложба на съвременно изкуство и изследователски проект – реализация на изложба в залите на СБХ.
Изложбата, реализирана в партньорство между Софийска градска художествена галерия, Исторически музей – Самоков и Централния държавен архив, представлява изследователски кураторски проект с ясно изразен научен принос. Основно достойнство на проекта е задълбоченото архивно проучване върху богатия документален фонд и съхранените произведения на Васил Захариев – художник, преподавател и изследовател, чиято фигура дълго време е възприемана преимуществено през призмата на графиката. Чрез систематично изследване на архивните материали и на разнородното му творчество – живопис, акварел, декоративни проекти, графика, научни текстове – кураторът Любен Домозетски успява да реконструира цялостния облик на Захариев като модерна интелектуална фигура от първата половина на ХХ век. Проектът не се ограничава до юбилейно представяне, а предлага нов прочит на мястото на автора в художествения живот между двете световни войни и в следвоенния период, като го ситуира в динамичния контекст на модернистичните търсения, на течението „Родно изкуство“, на преподавателската дейност в Художествената академия и на изследванията върху възрожденското наследство. Особено съществен принос е концептуалното изграждане на изложбата чрез тематични кръгове и съпоставки с произведения на негови съвременници – Николай Райнов, Харалампи Тачев, Иван Лазаров, Стефан Баджов и др. Каталогът към изложбата има самостоятелна научна стойност. Изданието надхвърля функцията на съпътстващ материал и се утвърждава като референтен труд за бъдещи изследвания върху Васил Захариев и върху художествения живот от първата половина на ХХ век.
Журито взе решение да разглежда предложенията в тази категория в цялост, а да не ги разделя на подкатегории, поради това, че има постъпило само едно предложение за съвременно изкуство.
+++
Всички номинирани в четирите категории можете да видите тук
+++
Разговори:
Разговор на Силвия Чолева с Румена Калчева в „Артефир“ – Програма Христо Ботев, БНР, 23.04.2026, 14:40. Чуйте разговора тук
+++
Разгледайте галерията със снимки от официалната церемония!
фотограф: Виолета Апостолова – Лети
