- | София прес
Галерия (6)

Скулптура, пастел, стихове

Александра Ивойлова за работата си

Дървото – връзка между земя и небе, символ на живота, вдъхновение в изкуството през всички времена... Да експресираме неговата същност, езика на мълчанието, изказа, скрит във форми, движения и багри с неизброимите им нюанси – това е най-общо творческата идея на съвместната ни изложба „Душата на дървото“, скулптура, пастел и поезия". Да провокираме зрителя още веднъж да се обърне с внимание към природата и нейното чудо.

Всяко дърво със своя характер, със своята „личност“, към чийто изказ се стреми изграденият образ. Пролетната светлина и очакването във възраждащата се природа, ярките багри и екзотика на лятото, зрелостта на многоликата есен преди черно-бялата зимна графика... Вятърът, реката, морето, здрачът, слънчевият ден – там са дърветата, там е дървото, индивидуално, единствено сред останалите. Експресия на един дъх или рисунък, който търси детайла, просто щрих или наслагване на пластове в дълбочина, препокриващи се като всичко, което се натрупва във времето. Експерименти с нови техники и възможности на материала – сух пастел върху хартия. Целта е резонанс в мисълта и емоциите на зрителя. Още един жест в духовното пространство на човека.

+++

 

Думи от Таня Цанова

Дървото на живота – това е вечен символ от древността до наши дни. Без него земята би се превърнала в пустиня. Както човекът, така и дървото се ражда, живее и умира. Народът често сравнява дърветата с хора: „Майчица – златна сенчица”, „Крушката не пада по-далече от дървото”, „Дърветата умират прави” и т.н. Дървото вдъхновява поети и художници със своята жизнена сила, от дърво са изграждани църковни олтари, възпято е в много песни.  

В моите скулптури от дърво откривам заключените в него образи. Те изобразяват майчинството, любовта, но и страданието, вик за помощ, който отсеченото дърво отправя към хората. Отсеченото дърво се преражда в топлината на огъня и в изкуството. Нека да го съхраним!

+++

За авторките

Александра Ивойлова

Александра Ивойлова е музикант, художник, писател. Синкретична личност, преплитаща в работата си музика, изобразително изкуство, литература. Застава и от страната на критиката, като публикува отзиви за изложби, книги, музикални събития и др. 
Завършва пиано в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София. 
Артистичните й проекти се реализират в самостоятелни изложби, рецитали, съвместни участия, а вариантите на преплитане на изкуствата са различни. 
Участва в пленери на галерия „Савчеви“, Оряхово, в изложбите и пленерите на евреите художници в България, в изложбите на Българския хайку съюз. През 2017 участва със самостоятелна изложба и литературно-музикален рецитал н Десетия международен литературен фестивал „Елиас Канети“ в Русе. Същата година в рамките на Дните на японската култура представя самостоятелна фотохайга изложба „Светлини и сенки“.
Заедно със скулптора Тодор Димитров представят изложбата „Хайку – следи върху глината“ в галерия „Сезони“, София, през 2020, с нейни хайку. През 2021 открива Фотохайга – самостоятелна изложба в Еврейския културен център в София. И още много. 
Автор и съавтор е на повече от десет книги, повечето от тях илюстрира със свои графики.
Съставител на първата хайку антология на градска тема „Градът / La Ville” (2012), която съдържа 103 български, френски и франкофонски поети. Сред съставителите е на българо-английската хайку антология „Отвъд думите / Beyond Words” съвместно с Британското хайку общество. Член е на Български ПЕН център, Международно дружество „Елиас Канети“, Съюз на българските журналисти, Български хайку съюз, World Haiku Association – Япония, Europoésie – UNICEF. Член е на редколегията на списание „Хайку свят“.

 +++ 

Таня Иванова Цанова

Таня Иванова Цанова завършва Унгарската художествена академия за изящни изкуства, Будапеща, специалност „Скулптура“, през 1981 в класа на професор Томаш Виг. Работи в областта на малката пластика и монументалната скулптура. Член на СБХ от 1991. 
Започва участията си в симпозиуми по скулптура още като студентка през 1979 и оттогава те са повече от 25. От 1990 е участвала в симпозиуми, биеналето и фестивали на скулптурата в няколко европейски страни, в Аржентина и Бразилия. Представя се в национални изложби; има номинация от Националната изложба конкурс на „Алианц – България“ за живопис, скулптура и графика през 2018. 
Самостоятелните й изложби и съвместни с живописеца Красимир Цанов са основно в софийски галерии, в това число и в галерията на СБХ – Шипка 6 през 1995 и 2016. 
Творби на Таня Иванова Цанова са притежание на галерии и частни колекции в Англия, Аржентина, Бразилия, България, Белгия, Германия, Дания, Италия, Норвегия, САЩ, Унгария, Швейцария и др.